Понятието време в изкуството на Станислав Памукчиев


Въпросите за времето, миналото, изначалното и митологичното винаги са вълнували Станислав Памукчиев, който, в своето изкуство, продължава да търси отговорите и да поставя на дневен ред проблеми извън традиционното живописно начало и комерсиалното разбиране за естетичното.

Разказ за неразказаното – Из: дискусия по повод изложбата „Неразказаната абстракция”


Тази изложба и съпътстващата я дискусия бяха необходимо събитие в художествения живот у нас. Истина е, че за абстрактно изкуство в България рядко се говори, почти не се теоретизира и изследва, поради което съществуват много липси, неточности и дори митове за това какво е българска абстракция и кои произведения спадат реално към нея. Ето защо този проект на Станислав Памукчиев и Петер Цанев беше изключително полезен – защото успя да внесе поне малко яснота по темата: какво е абстрактно изкуство и кога се заражда; какви са локалните специфики, които получава тук в България; кои са най-ранните примери, концептуално обосновани ли са или са случайни явления; засегна се въпросът за идеологическата цензура и за по-голямата свобода, която приложното изкуство е притежавало тогава; проблемът за липсата на групи и обединения от художници, които да се занимават осъзнато с концептуално изкуство, да го теоретизират и т.н.

Гранично – без/гранично/, 2001–2012 – изкуството като активен процес на познание и пресъздаване


На първият етаж в изложбения комплекс СБХ началото на месец май 2013г. се откри изложбата на Станислав Памукчиев гранично – без/гранично/ . В нея художникът представя свои значими произведения от последните дванадесет години, създадени между 2001 и 2012 г. Така авторът подчертава и акцентира върху различните артистични посоки, които разработва през последното десетилетие. А те са широки и разностранни, от фигурална изобразителност, пластично-концептуално изразяване до обекти и видео-инсталации.

10 х 5 х 3 – полемики и събудена памет


Contemporary Art Platform става на една година. От известно време насам обмислях какво да напиша по този повод – нещо, което да е хем ретроспективно на изминалата за мен година като бллогър, хем да не звучи твърде сантиментално. Ако вчера не бях отишла на обсъждането на изложбата „10 х 5 х 3” може би щях да се размина с обикновен анонс “Happy birthday to CAP”. Но дълга да споделя мислите си не ме оставя на мира.