За изложбата на Красимир Яков или Изкуство без граници


Красимир Яков е творец в истинския смисъл на думата. Любовта му към това, което прави, го отвежда до различни етапи на експериментиране, създавайки един необятно широк диапазон от произведения. Той не се страхува да се потопи в света на малката пластика, но същевременно да работи по някоя монументална творба или да живописва. За него всичко…

Валентин Старчев – скулпторът монументалист


Валентин Старчев си остава един от най-ярките представители на българската съвременна скулптура, който продължава неуморно да твори и развива своя талант и умения, въпреки противоречивите коментари, които той получава за някои свои произведения. Малко са хората, които биха устояли на всичко и биха понесли с достойнство ударите на съдбата само в името на изкуството. И Старчев е един от тях.

Живописецът като историограф


Какво се случи? – Въпрос с ретроспективна, носталгична насоченост, който си задава всеки един от нас. Но и въпрос, който остава в рамките на риторичното, тъй като неговият отговор все още е неизвестен, въпреки усилията на художниците, участвали в едноименната изложба „Какво се случи?” в галерията на „Шипка 6”.

Трето издание на Международен фестивал на стъклото – 2014


Международният фестивал на стъклото се организира от 2010 година насам и понастоящем това е неговото трето издание, което представя най-новите постижения на автори, посветили творческия си път на този сложен за обработка, но същевременно ефектен материал.

България на карта / Bulgaria on map


Елвира Лантенхамер показва своята визия за България чрез карти – изчистени знаци за определени места, които е видяла и са я впечатлили. Пребивавайки във Велико Търново по резидентската програма за обмен между Съюза на българските художници и сдружението на жените – художнички ГЕДОК Мюнхен, тя има възможността не просто да опознае нашата страна, но и да живее за известно време в онази туристическа, историческа част от нея, която така впечатлява чужденците.

Разказ за неразказаното – Из: дискусия по повод изложбата „Неразказаната абстракция”


Тази изложба и съпътстващата я дискусия бяха необходимо събитие в художествения живот у нас. Истина е, че за абстрактно изкуство в България рядко се говори, почти не се теоретизира и изследва, поради което съществуват много липси, неточности и дори митове за това какво е българска абстракция и кои произведения спадат реално към нея. Ето защо този проект на Станислав Памукчиев и Петер Цанев беше изключително полезен – защото успя да внесе поне малко яснота по темата: какво е абстрактно изкуство и кога се заражда; какви са локалните специфики, които получава тук в България; кои са най-ранните примери, концептуално обосновани ли са или са случайни явления; засегна се въпросът за идеологическата цензура и за по-голямата свобода, която приложното изкуство е притежавало тогава; проблемът за липсата на групи и обединения от художници, които да се занимават осъзнато с концептуално изкуство, да го теоретизират и т.н.

Щастливите дни на Венцислав Занков


В творческата си история на провокатор той създава неизброимо количество творби, като под бунтарската му същност лесно се открива талантът на добър скулптор, майстор рисувач и мисълта на концептуален артист. Ето защо никой не се възмути, когато той основа през 2010 година наградата „Железен орден за съвременно изкуство” на свое име, на който до момента са носители 6-ма художници и куратори: Веселина Съриева (2010), д-р Галентин Гатев (2011), Руен Руенов (2012, посмъртно), Иво Димчев (2013) и Спартак Дерменджиев и Росица Гецова за 2014 година. В първия момент звучащо по-скоро като пърформанс, осмиващ абсурдността на съществуващите днес награди за изкуство, след пет години да си носител на „Железен орден” звучи престижно.

ОХИ „Земята и хората“ през призмата на съвремието


Като човек, който не е живял през това десетилетие, не бих посмяла да правя анализ на изложбата по друг начин, освен пречупвайки я през призмата на съвремието. Бих искала да я погледна от сегашна гледна точка и да очертая изводи, валидни с днешна дата.

Ние сме художници, ние сме за обосновани действия*


След две годишното си затишие изданието на пърформанс фестивала „София Ъндърграунд” за 2012 г. се проведе под две концепции: „Обосновани действия” и „Източният въпрос”. Тази година той отново „присвои” или по-точно „превзе” пространствата на галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 за една нощ в рамките на европейската инициатива „Нощ на музеите и галериите”.

За фестивал „Процес – пространство” и неговият основател


Заслужено определян като единствения фестивал за съвременно изкуство у нас, функционирал без прекъсване в продължение на 20 години, „Процес – пространство” е повече от ежегодна проява. С мащабната си колекция от над 2000 оригинала и с дългия списък от български и международни участия през годините, фестивалът има правото да претендира за качество на селектираните автори и произведения, създавайки условия за традиционност и приемственост.