За група „Градът“ *


* Из докторска дисертация „Поява, развитие и институционални измерения на алтернативните арт пространства в България в периода от края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ век“, Национална художествена академия, 2014 Интерес представлява иинституционализирането на групата, последвало след основаването на едноименната им галерия. Това е първият случай, когато неконвенцонална група, работеща в алтернативни пространства, прехвърля…

Еднакво-различни или за балонът на българското съвременно изкуство *


Проблемът не е, че част от инсталацията на Мъглов в галерия „Райко Алексиев“ напомня за работата на Симеон Симеонов, представена на същото място. Проблемът е, че когато сами не се грижим за паметта на обществото, нямаме право да обвиняваме другите в липса на информираност. За мен работите са достатъчно различни…

Понятието време в изкуството на Станислав Памукчиев


Въпросите за времето, миналото, изначалното и митологичното винаги са вълнували Станислав Памукчиев, който, в своето изкуство, продължава да търси отговорите и да поставя на дневен ред проблеми извън традиционното живописно начало и комерсиалното разбиране за естетичното.

Валентин Старчев – скулпторът монументалист


Валентин Старчев си остава един от най-ярките представители на българската съвременна скулптура, който продължава неуморно да твори и развива своя талант и умения, въпреки противоречивите коментари, които той получава за някои свои произведения. Малко са хората, които биха устояли на всичко и биха понесли с достойнство ударите на съдбата само в името на изкуството. И Старчев е един от тях.

80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit


Живописта му го свързва с най-значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и други. Това е период е наситен с новаторство, разчупване на догматичните идеи в българското изобразително изкуство. Той е представител на едно поколение художници, което носи със себе си духът на промяната, която започва да настъпва след първоначалната следвоенна стагнация, прераснала в комунистически режим, довел със себе си социалистическият реализъм.

Трето издание на Международен фестивал на стъклото – 2014


Международният фестивал на стъклото се организира от 2010 година насам и понастоящем това е неговото трето издание, което представя най-новите постижения на автори, посветили творческия си път на този сложен за обработка, но същевременно ефектен материал.

Преди 60 милиона години и сега


Камъкът носи вечността в себе си… Или поне послания от много, много хилядолетия назад. Иван Русев съзнава това му свойство и затова го превръща в любим материал – камъкът, мраморът, които само приемат различна форма, но запазват в себе си цялата информация, закодирана от векове.

Щастливите дни на Венцислав Занков


В творческата си история на провокатор той създава неизброимо количество творби, като под бунтарската му същност лесно се открива талантът на добър скулптор, майстор рисувач и мисълта на концептуален артист. Ето защо никой не се възмути, когато той основа през 2010 година наградата „Железен орден за съвременно изкуство” на свое име, на който до момента са носители 6-ма художници и куратори: Веселина Съриева (2010), д-р Галентин Гатев (2011), Руен Руенов (2012, посмъртно), Иво Димчев (2013) и Спартак Дерменджиев и Росица Гецова за 2014 година. В първия момент звучащо по-скоро като пърформанс, осмиващ абсурдността на съществуващите днес награди за изкуство, след пет години да си носител на „Железен орден” звучи престижно.

Размисли за „Руф” – SHORTLIST 2011


Очкавах тазгодишната изложба на номинираните за наградата на Гауденц Руф с нескрито нетърпение. Не защото съм подтикната от хазартния приницип, който подобни конкурси навяват, нито поради техният характер на официоз. След предишните издания, в които, без каквито и да било усилия можехме да познаем наградените, ми се искаше да видя какви приятни или не „изненади” ще ни предложи сегашното. Надеждата за нещо различно този път беше оправдана.

Нашето слънце своя път измина


Не бих искала да определям изложбата на Георги Ковачев – Гришата и Милка Пейкова „Нашето слънце своя път измина” като „сбогуване”. Най-малкото, защото няма как да кажеш сбогом на едно подобно мащабно, богато и значимо творчество, каквото е тяхното. И освен това, защото то винаги ще остане живо за поколения напред. Според мен настоящата изложба може да се определи дори не като ретроспекция, а по-скоро като бенефис – най-доброто от дългогодишната работа на двамата съпрузи.