Защита на докторска теза (3.10.2014) – презентация


Синтезирането на дългогодишен труд в няколко страници определено е по-трудно от самата работа по него. Ето защо ми се иска сега да ви представя по-скоро моето отношение към темата, която ме занимава професионално от 2005 година насам. Не бих могла да оставя настрана носталгията за нещо приключило, припокриваща се с усещането за незавършеност. За почти 10 години много неща се промениха: културната среда, авторите, ние самите. И когато отново препрочитам цялата тази история, излязла изпод моите пръсти, разбирам задачата, която ние като докторанти съзнателно или не следваме и отговорността, която тя води със себе си.

Фестивал за пример


И ето че, за моя най-голяма радост, фестивалът Водна кула намери по-правилният формат според който да организира тазгодишното издание. Лутайки се между объркващи теми, кураторски проекти и стотици участници в предишните два-три фестивала, тази година временно защитените пространства ни предложиха качествена селекция (за сметка на количеството) и любопитни творби на български и чужди артисти.

„Алтернативна култура” на какво?


Ето защо проектът ZONA CULTURA поражда в мен повече съмнение, отколкото позитивизъм. Никъде не срещнах в тази инициатива да са замесени специалисти, които да й придадат някаква целенасоченост. Усещането за работа на парче, прибързаност и самодейност се засилва все повече. Нямам нищо против бързото усвояване на средства. То също може да бъде доста сполучливо, когато има ясна концепция, диалог и приемственост. А не open call принцип на селекция, който рискува да препрати всичко към самодейната случайност.

Стимулирането на недефинираните (алтернативни) изложбени пространства като ключ към социализацията на съвременното изкуство в България


Алтернативните (недефинирани) експозиционни пространства се оказват ключово звено в историята на съвременното българско изкуство не само като израз на определена опозиция срещу официалното, но и като нов тип институция, която да отговори на новите изисквания на средата и да спомогне за социализацията на съвременното творчество.

Алтернативните пространства в България – обща постановка на проблема


Алтернативните пространства винаги са пораждали дискусии. Любопитен момент от функционирането им днес е техният сравнително спорен статут относно качеството на представяното в тях изкуство. От една страна стоят „официалните” инситуции, които претендират за сериозност на „промотираните” от тях творби и автори, от друга – алтернативните пространства, обвинявани от тях в несериозност, посредственост, лоша селекция на творби и автори. Ситуацията започва постепенно да прилича на тази от преди 20-тина години – „официалното”, което днес се равнява на изкуството, показвано извън страната, изкуството, което се купува, срещу „неофициалното”, алтернативното, безвъзмездно създаваното изкуство, което обикновеният човек започва да чувства по-близко до себе си.

Фестивал Водна кула 2011 – за някои експозиционни и организационни проблеми на алтернативните пространства


Съществува неписаното правило, че едно събитие става традиционно, когато се провежда последователно поне пет години. В този смисъл тазгодишното пето издание на Международния фестивал „Водна кула” вече няма как да се причислява към случайните и спорадични прояви, които напоследък заливат нашата столица.

Международен арт фестивал „Водна кула” 2010


Излезна от печат втори брой на списание „Изкуство и критика“ на Националната художествена академия, в което е публикуван моя материал за Международния арт фестивал „Водна кула“.