България на карта / Bulgaria on map


Елвира Лантенхамер показва своята визия за България чрез карти – изчистени знаци за определени места, които е видяла и са я впечатлили. Пребивавайки във Велико Търново по резидентската програма за обмен между Съюза на българските художници и сдружението на жените – художнички ГЕДОК Мюнхен, тя има възможността не просто да опознае нашата страна, но и да живее за известно време в онази туристическа, историческа част от нея, която така впечатлява чужденците.

Фестивал за пример


И ето че, за моя най-голяма радост, фестивалът Водна кула намери по-правилният формат според който да организира тазгодишното издание. Лутайки се между объркващи теми, кураторски проекти и стотици участници в предишните два-три фестивала, тази година временно защитените пространства ни предложиха качествена селекция (за сметка на количеството) и любопитни творби на български и чужди артисти.

Разказ за неразказаното – Из: дискусия по повод изложбата „Неразказаната абстракция”


Тази изложба и съпътстващата я дискусия бяха необходимо събитие в художествения живот у нас. Истина е, че за абстрактно изкуство в България рядко се говори, почти не се теоретизира и изследва, поради което съществуват много липси, неточности и дори митове за това какво е българска абстракция и кои произведения спадат реално към нея. Ето защо този проект на Станислав Памукчиев и Петер Цанев беше изключително полезен – защото успя да внесе поне малко яснота по темата: какво е абстрактно изкуство и кога се заражда; какви са локалните специфики, които получава тук в България; кои са най-ранните примери, концептуално обосновани ли са или са случайни явления; засегна се въпросът за идеологическата цензура и за по-голямата свобода, която приложното изкуство е притежавало тогава; проблемът за липсата на групи и обединения от художници, които да се занимават осъзнато с концептуално изкуство, да го теоретизират и т.н.

Щастливите дни на Венцислав Занков


В творческата си история на провокатор той създава неизброимо количество творби, като под бунтарската му същност лесно се открива талантът на добър скулптор, майстор рисувач и мисълта на концептуален артист. Ето защо никой не се възмути, когато той основа през 2010 година наградата „Железен орден за съвременно изкуство” на свое име, на който до момента са носители 6-ма художници и куратори: Веселина Съриева (2010), д-р Галентин Гатев (2011), Руен Руенов (2012, посмъртно), Иво Димчев (2013) и Спартак Дерменджиев и Росица Гецова за 2014 година. В първия момент звучащо по-скоро като пърформанс, осмиващ абсурдността на съществуващите днес награди за изкуство, след пет години да си носител на „Железен орден” звучи престижно.

„Алтернативна култура” на какво?


Ето защо проектът ZONA CULTURA поражда в мен повече съмнение, отколкото позитивизъм. Никъде не срещнах в тази инициатива да са замесени специалисти, които да й придадат някаква целенасоченост. Усещането за работа на парче, прибързаност и самодейност се засилва все повече. Нямам нищо против бързото усвояване на средства. То също може да бъде доста сполучливо, когато има ясна концепция, диалог и приемственост. А не open call принцип на селекция, който рискува да препрати всичко към самодейната случайност.

ОХИ „Земята и хората“ през призмата на съвремието


Като човек, който не е живял през това десетилетие, не бих посмяла да правя анализ на изложбата по друг начин, освен пречупвайки я през призмата на съвремието. Бих искала да я погледна от сегашна гледна точка и да очертая изводи, валидни с днешна дата.

Гранично – без/гранично/, 2001–2012 – изкуството като активен процес на познание и пресъздаване


На първият етаж в изложбения комплекс СБХ началото на месец май 2013г. се откри изложбата на Станислав Памукчиев гранично – без/гранично/ . В нея художникът представя свои значими произведения от последните дванадесет години, създадени между 2001 и 2012 г. Така авторът подчертава и акцентира върху различните артистични посоки, които разработва през последното десетилетие. А те са широки и разностранни, от фигурална изобразителност, пластично-концептуално изразяване до обекти и видео-инсталации.

„Рефлексии от детството“ – изложба на Николай Маринов


Новата изложба на Николай Маринов в столичната галерия – книжарница „София Прес“ е логичното продължение и дори трансформация на търсенията на автора, насочени в посока към детската рисунка и как тя се отразява в творчеството на художниците.

Фестивалът – нова форма на културна спекулация


Мислех „Sofia Contemporary” да бъде едно от събитията, които да оставя без коментар, пускайки се по инерцията на други по-приоритетни такива в момента. Но се оказах провокирана, за добро или лошо, и сега не мога да подмина безучастно, още повече, че изкуството в градски пространства е тема, която живо занимава професионалното ми битие… Но за моите лични тезрания до тук…

Стимулирането на недефинираните (алтернативни) изложбени пространства като ключ към социализацията на съвременното изкуство в България


Алтернативните (недефинирани) експозиционни пространства се оказват ключово звено в историята на съвременното българско изкуство не само като израз на определена опозиция срещу официалното, но и като нов тип институция, която да отговори на новите изисквания на средата и да спомогне за социализацията на съвременното творчество.