Валентин Старчев – скулпторът монументалист


Валентин Старчев си остава един от най-ярките представители на българската съвременна скулптура, който продължава неуморно да твори и развива своя талант и умения, въпреки противоречивите коментари, които той получава за някои свои произведения. Малко са хората, които биха устояли на всичко и биха понесли с достойнство ударите на съдбата само в името на изкуството. И Старчев е един от тях.

80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit


Живописта му го свързва с най-значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и други. Това е период е наситен с новаторство, разчупване на догматичните идеи в българското изобразително изкуство. Той е представител на едно поколение художници, което носи със себе си духът на промяната, която започва да настъпва след първоначалната следвоенна стагнация, прераснала в комунистически режим, довел със себе си социалистическият реализъм.

Изкуство за промяна или ситуация без промяна


Много се изписа и изговори за тази изложба, затова каквото и да кажа за концепцията и произведенията в нея вече изглежда като напразно усилие. Но факт е, че тя провокира дори мен и то в един наистина противоречив смисъл. Дълго не можех да реша какво мисля за нея, дали повече ме дразни с тенденциозността си…

Регионална обща художествена изложба „Земята на Ботев“ 2015


„Земята на Ботев“ е една от онези изложби, които българските художници очакват с нетърпение. Станала традиционна възможност за изява на автори от района на Враца, Мездра, Монтана, Лом и Видин, изложбата предоставя трибуна на творците да покажат последните си творби в категориите „Живопис“, „Скулптура“, „Графика“, „Приложни изкуства“ и „Художествена фотография“.

Симеон Халачев в галерия „Сезони” /20 януари – 2 февруари/


Ако съществува творческо вдъхновение, неизменимо във времето и независещо от обстоятелствата, то това е природата. Природата с цялото й непостоянство и красота. И това важи с пълна сила в пейзажите на Симеон Халачев.

Живописецът като историограф


Какво се случи? – Въпрос с ретроспективна, носталгична насоченост, който си задава всеки един от нас. Но и въпрос, който остава в рамките на риторичното, тъй като неговият отговор все още е неизвестен, въпреки усилията на художниците, участвали в едноименната изложба „Какво се случи?” в галерията на „Шипка 6”.

Мисли за 2014


Искаше ми се да напиша кратък обзор на изминалата 2014 година в изкуството у нас. Грижливо си прегледах записките и снимките, извадих си разни неща, които са ми направили впечатление… и за първи път се оказах пред стена. Стената на нищо-случилото се. За първи път изпитах колебанието да не мога да отделя важно събитие от масата неща, които станаха през годината. Или поне не с положителен знак. А както знаете аз не обичам да пиша за лошите неща.

Трето издание на Международен фестивал на стъклото – 2014


Международният фестивал на стъклото се организира от 2010 година насам и понастоящем това е неговото трето издание, което представя най-новите постижения на автори, посветили творческия си път на този сложен за обработка, но същевременно ефектен материал.

Защита на докторска теза (3.10.2014) – презентация


Синтезирането на дългогодишен труд в няколко страници определено е по-трудно от самата работа по него. Ето защо ми се иска сега да ви представя по-скоро моето отношение към темата, която ме занимава професионално от 2005 година насам. Не бих могла да оставя настрана носталгията за нещо приключило, припокриваща се с усещането за незавършеност. За почти 10 години много неща се промениха: културната среда, авторите, ние самите. И когато отново препрочитам цялата тази история, излязла изпод моите пръсти, разбирам задачата, която ние като докторанти съзнателно или не следваме и отговорността, която тя води със себе си.

Преди 60 милиона години и сега


Камъкът носи вечността в себе си… Или поне послания от много, много хилядолетия назад. Иван Русев съзнава това му свойство и затова го превръща в любим материал – камъкът, мраморът, които само приемат различна форма, но запазват в себе си цялата информация, закодирана от векове.