Изкуство по време на пандемия и новия ми проект


„Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш.“ Това казва големият американски икономист и социален еколог Питър Дракър – твърдение, което придобива изключителна актуалност днес. Днес, когато светът се опитва да оцелее в състояние на пандемия и последвала карантина. Днес, когато Covid-19 създава нов световен ред и повече от всичко не трябва да се страхуваме от промените. Защото…

Еднакво-различни или за балонът на българското съвременно изкуство *


Проблемът не е, че част от инсталацията на Мъглов в галерия „Райко Алексиев“ напомня за работата на Симеон Симеонов, представена на същото място. Проблемът е, че когато сами не се грижим за паметта на обществото, нямаме право да обвиняваме другите в липса на информираност. За мен работите са достатъчно различни…

Мисли за 2014


Искаше ми се да напиша кратък обзор на изминалата 2014 година в изкуството у нас. Грижливо си прегледах записките и снимките, извадих си разни неща, които са ми направили впечатление… и за първи път се оказах пред стена. Стената на нищо-случилото се. За първи път изпитах колебанието да не мога да отделя важно събитие от масата неща, които станаха през годината. Или поне не с положителен знак. А както знаете аз не обичам да пиша за лошите неща.

ОХИ „Земята и хората“ през призмата на съвремието


Като човек, който не е живял през това десетилетие, не бих посмяла да правя анализ на изложбата по друг начин, освен пречупвайки я през призмата на съвремието. Бих искала да я погледна от сегашна гледна точка и да очертая изводи, валидни с днешна дата.

Награда за критика на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“


Колкото и да не обичам когато единственият текст за някоя изложба е на този, който я е организирал, понякога се налага. Колкото и комично да изглежда от страни да критикуваш или хвалиш своето собствено творчество, в нашата действителност явно това е необходимо, защото няма кой друг да го направи. Това, мисля, че достатъчно добре доказва колко истински сме заслужили тазгодишните три награди за критика на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”. Сами пишем, сами се хвалим, когато постигнем нещо, сами се критикуваме, когато сбъркаме. Не се ли институционализираме постепенно и неусетно? Възможно е.

10 х 5 х 3 – полемики и събудена памет


Contemporary Art Platform става на една година. От известно време насам обмислях какво да напиша по този повод – нещо, което да е хем ретроспективно на изминалата за мен година като бллогър, хем да не звучи твърде сантиментално. Ако вчера не бях отишла на обсъждането на изложбата „10 х 5 х 3” може би щях да се размина с обикновен анонс “Happy birthday to CAP”. Но дълга да споделя мислите си не ме оставя на мира.

Още размисли за критиката


Българската критика носи на раменете си едно „тежко наследство” и това може да стане ясно както от отношението на самите автори към нея, така и от страна на публиката. Не, че е ненужна. Неопределеното й място в арт средите и в самото общество я поставя в рамките на относителното. Казвам неопределено, защото в момента тя е неадекватна.

Самоунищожението преди сътворението или пробемът Музей за съвременно изкуство в София


Каузата „Музей за съвременно изкуство” в последно време беше наистина преексплоатирана, къде с добри, къде с лоши намерения. И все се стигаше до обвиняване на другия, който, почти винаги беше правителството, а причината – липсата на пари и сграда…