За група „Градът“ *


* Из докторска дисертация „Поява, развитие и институционални измерения на алтернативните арт пространства в България в периода от края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ век“, Национална художествена академия, 2014 Интерес представлява иинституционализирането на групата, последвало след основаването на едноименната им галерия. Това е първият случай, когато неконвенцонална група, работеща в алтернативни пространства, прехвърля…

Къща от бронз в центъра на София


Нашата столица сякаш е оперирана от способността да приема изкуството в публичното пространство. Въпреки че от известно време насам се случват много опити това да бъде въведено като практика и хората постепенно да свикнат с подобни намеси, стената между тях и съвременното изкуство продължава да стои здрава и непреодолима.

Защита на докторска теза (3.10.2014) – презентация


Синтезирането на дългогодишен труд в няколко страници определено е по-трудно от самата работа по него. Ето защо ми се иска сега да ви представя по-скоро моето отношение към темата, която ме занимава професионално от 2005 година насам. Не бих могла да оставя настрана носталгията за нещо приключило, припокриваща се с усещането за незавършеност. За почти 10 години много неща се промениха: културната среда, авторите, ние самите. И когато отново препрочитам цялата тази история, излязла изпод моите пръсти, разбирам задачата, която ние като докторанти съзнателно или не следваме и отговорността, която тя води със себе си.

Преди 60 милиона години и сега


Камъкът носи вечността в себе си… Или поне послания от много, много хилядолетия назад. Иван Русев съзнава това му свойство и затова го превръща в любим материал – камъкът, мраморът, които само приемат различна форма, но запазват в себе си цялата информация, закодирана от векове.

Фестивал за пример


И ето че, за моя най-голяма радост, фестивалът Водна кула намери по-правилният формат според който да организира тазгодишното издание. Лутайки се между объркващи теми, кураторски проекти и стотици участници в предишните два-три фестивала, тази година временно защитените пространства ни предложиха качествена селекция (за сметка на количеството) и любопитни творби на български и чужди артисти.

„Алтернативна култура” на какво?


Ето защо проектът ZONA CULTURA поражда в мен повече съмнение, отколкото позитивизъм. Никъде не срещнах в тази инициатива да са замесени специалисти, които да й придадат някаква целенасоченост. Усещането за работа на парче, прибързаност и самодейност се засилва все повече. Нямам нищо против бързото усвояване на средства. То също може да бъде доста сполучливо, когато има ясна концепция, диалог и приемственост. А не open call принцип на селекция, който рискува да препрати всичко към самодейната случайност.

Фестивалът – нова форма на културна спекулация


Мислех „Sofia Contemporary” да бъде едно от събитията, които да оставя без коментар, пускайки се по инерцията на други по-приоритетни такива в момента. Но се оказах провокирана, за добро или лошо, и сега не мога да подмина безучастно, още повече, че изкуството в градски пространства е тема, която живо занимава професионалното ми битие… Но за моите лични тезрания до тук…

Стимулирането на недефинираните (алтернативни) изложбени пространства като ключ към социализацията на съвременното изкуство в България


Алтернативните (недефинирани) експозиционни пространства се оказват ключово звено в историята на съвременното българско изкуство не само като израз на определена опозиция срещу официалното, но и като нов тип институция, която да отговори на новите изисквания на средата и да спомогне за социализацията на съвременното творчество.

Ние сме художници, ние сме за обосновани действия*


След две годишното си затишие изданието на пърформанс фестивала „София Ъндърграунд” за 2012 г. се проведе под две концепции: „Обосновани действия” и „Източният въпрос”. Тази година той отново „присвои” или по-точно „превзе” пространствата на галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 за една нощ в рамките на европейската инициатива „Нощ на музеите и галериите”.

Геометрия на времето. Проект на Бора Петкова и HR-Stamenov


„Геометрия на времето” представя личната документация на двамата млади автори – Бора Петкова и HR-Stamenov от тяхната работа по време на резидентна програма в Германия, Берлин. Бидейки туристи – изследователи и същевременно пребиваващи за определен период от време в берлинския квартал Лихтенберг, двамата не само искат да опознаят града с неговите жители, но и чрез работите си да намерят своето място в него. За целта избират различни пространствени локации, които по някакъв начин ги провокират или им се струват любопитни, където правят своите интервенции.