За група „Градът“ *

на

* Из докторска дисертация „Поява, развитие и институционални измерения на алтернативните арт пространства в България в периода от края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ век“, Национална художествена академия, 2014

DSC01368Интерес представлява иинституционализирането на групата, последвало след основаването на едноименната им галерия. Това е първият случай, когато неконвенцонална група, работеща в алтернативни пространства, прехвърля дейността си в собствена частна галерия. Резултатът не може да се определи като положителен, защото малко след това групата се разпада, въпреки че причините за това нямат нищо общо с институционализирането й. Този факт обаче остава в историята с въпроса готова ли е била българската публика за това и не е ли стояло нелепо и още по-неразбираемо неконвенционалното изкуство извън неговата естествена среда – алтернативната? Само по себе си, то се е зародило в опозиция на официалното изкуство и като такова за него най-подходящото експозиционно пространство си остава природата, изоставените сгради, покривът на ул. „Шипка” 6.

DSC01346Но когато говорим за „Градът”, основен предмет на изследвания винаги е била тяхната изложба, която за времето си е предизвикала невиждан интерес и желание за дискусии сред гилдията. „За всички участници тази изложба не беше нито попадение, нито случайно съвпадение на обстоятелствата, нито експеримент, както охотно обичат да назовават всичко, към което отношението е смесица от неразбиране и недоверие. Тя беше обмислен, програмиран и проведен в основната си част успешно опит в осъзнато направление, наподобяващ сложна и съставена от множество технически и етически елементи планирана операция.”[1] Изложбата бележи началото на общата дейност на тези автори като група, които са „обединени формално единствено от предпочитаната си специалност – кавалетна живопис, от обстоятелствата на еднаквата възраст и че всички и в досегашното си творчество, и житейски се оказват „градски” художници[2]. Аналогииге са с организираните по-рано от Филип Зидаров хепънинги в двора на Софийския университет и изложбата „Художникът и театърът”.[3]  Но що се отнася до изложбата и дейността на групата, важно е да се отбележи, че първоначално се появява идеята за обща експозиция, за града като мизансцен, а по-късно и трансформацията, довела до излизането навън, където по-успешно могат да бъдат постигнати търсенията и целите на групата. Тук  става дума по-скоро за осъзната политико-социална ангажираност, която е в унисон с гражданските вълнения на времето. В основата е желанието за контакт с публиката, което според Димитрий Варзоновцев присъства още в изложбата: „Двете табла на Вихрони Попнеделев и някои от разказите миниатюри от картотеката на Недко Солаков доказват това. За самата изложба това са може би най-успешните произведения, защото те предизвикаха пряк (съвсем буквално) контакт с публиката. […] Все още елемент на игра със зрителя има при колите на Божидар Бояджиев…[4] Осъзнавайки контакта с публиката като основен за правилното предаване на художественото послание, групата излиза навън, в града, работейки директно с тези, за които творят.

57_Vavilonskata_kulaТака се появява „Вавилонската кула” в Габрово, издигната по време на Биеналето на хумора и сатирата. Този проект е един от първите примери на реализирани творби с помощта на спонсор – „Феникс-ресурс” или „Вторични суровини”, които предоставят изцяло материала за направата й. За реализацията й имат съдействието и на директора на Дома на хумора и сатирата Стефан Фъртунов, на председателя на ОбС за духовно развитие Пройно Пройнов, на главния архитект на града Васил Кметов, както и на първия секретар на ОбК на БКП Недко Недков.[5] Любопитни, както винаги са реакциите на живеещите в жилищния блок, под който се развива действието, за което авторите споделят: „Те и най-много се шегуваха, според възрастта си. Малолетни шегаджии ни обстрелваха от време на време с водни бомби – което е нормално. Те и не подозираха каква забележителна атракция и място за игра израстна пред очите им. Затова пък родителите им ни подозираха в неоправдано харчене на пари.”[6]

58_Hameleon

DSC01351Въпреки кратковременния си живот група „Градът“ създава емблематични за времето на прехода и на историята на изкуството ни от този период творби. Относно принадлежността си към разглежданите в това изследване алтернативни пространства, както вече споменахме в началото, групата се ориентира към тях поради естеството на проектите, които има намерението да реализира. Добре подбраното място, съобразено с произведението (или обратното), играе положителна роля за цялостното въздействие и установяването на правилния контакт с публиката.

[1] Зидаров, Ф. „Градът” се бори за оцеляване.  – Изкуство, 1988, № 9, с. 6

[2] Пак там, с. 7

[3] Попова, Д. Някои разочарования от „Градът?”. – Изкуство, 1988, № 9, с. 10

[4] Янакиев, А. Градът? Зрителят. – Пулс, 1988, № 27, с. 9

[5] Бояджиев, Б. Нашата кула. – Пулс, 1989, № 26, с. 9

[6] Пак там, с. 9

Един коментар Добавяне

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s