Неуморният Павел Койчев

на

Неуморният Павел Койчев

Така бих нарекла аз един от най-продуктивните и интересни съвременни скулптори, който не спира да изненадва и провокира публиката.

„Градината на тревата“ е новият му проект, който той показва от 12 до 23 март в любимата си столична галерия „Райко Алексиев“. Последните години той сякаш си е поставил за цел да „овладява“ точно това пространство – с изложбите си „Под масата“ (2009), „Нещо лично“ (2013) и „О, щастливи дни… ооо“ (2016). Галерията е предизвикателство сама по себе си със своите мащаби и дистанцията на официалния си характер, която неминуемо поставя граници между зрителя и изкуството. Но Павел Койчев и този път успява умело да „ангажира“ пространството, така, както го е правил досега и в другите си проекти на открито.

Двете голямоформатни фигури на Адам и Ева, излегнали се на тревата в двата срещуположни края на залата, и ябълката, която виси над тях като контрапункт – смислов и композиционен, ангажират галерийното пространство така, че зрителят да се чувства част от него. Той може да се разходи сред тях, да ги пипне дори и това го кара да се чувства част от самата творба. С мащабите, в който Павел Койчев реализира своите замисли, той постига именно тази съпричастност на посетителя с изкуството, която е характерна и за други негови проекти, като „Стадото“ (2000), „Обиталище“ (2001), „Складът” (2002), „Къщите, лятото, морето“ (2005), „Високомерна разходка“ (2006), „Преносителят“ (2007), „Градежът“ (2008), „Водна паша“ (2009) и други.

Библейската тема също не е чужда на скулптора. Неговата „Водна паша“ край с. Джурово – пастирът, който ходи по водата и предвожда своето стадо, препраща именно към темата за Христос. Този път, с интерпретацията си на Адам и Ева, Койчев е по-буквален. Ябълката вече е отхапана, но Адам и Ева не се срамуват – те са се излегнали блажено в градината, събрали цялото познание за света. Това е един кратък миг на блаженно състояние, уловен от автора, в който всеки един от нас може да нахлуе и да почерпи от душевния им мир.

Павел Койчев остава верен и на нетрайните материали, с които обича да работи – стириопорените му гигантски фигури след изложбата ще бъдат изхъврлени. Този акт сам по себе си напомня на своеобразен хепънинг – като знак и дори протест за това в какво се е превърнало изкуството в съвременния свят. Вече никой няма интерес да купува, казва авторът, който през 2006 г. създаде цяла серия скулптури от оникс. Но той твори, защото иска да го прави и в това именно се изразява свободата му на творец.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s