Понятието време в изкуството на Станислав Памукчиев

на

IMG_0278 - Copy
Станислав Памукчиев

Въпросите за времето, миналото, изначалното и митологичното винаги са вълнували Станислав Памукчиев, който, в своето изкуство, продължава да търси отговорите и да поставя на дневен ред проблеми извън традиционното живописно начало и комерсиалното разбиране за естетичното.

Творбите му винаги пребивават в една гранична, променлива среда между картината, обекта и инсталацията. Експериментирайки на тази „своя“ територия с материалите, който авторът чувства най-близки до своята същност, а именно пепелта, въгленът, пръста, сеното, металът, той ни отвежда до корените на нашето съществуване, към природата в нейната чистота и самобитност и ни кара да се замислим от къде сме тръгнали, кои сме ние всъщност?

Неслучайно произведенията в настоящата изложба носят заглавия като „Утаено време“, „Начала“, „ Предците“, „Природно – митологично“… Творбите въздействат върху зрителя като археологически артефакти, свидетелстващи за нещо отминало, които всеки от нас може да разучава подробно, правейки си за себе си съответните изводи. А неизбежният въпрос, които изниква в съзнанието ни е къде са границите на живописното? И Памукчиев дава своят конкретен отговор, получен след дълги години труд и експериментиране с едни или други материали върху живописното платно: граници не съществуват, както за времето, така и за живописта… Експериментирайки авторът трупа опит, изучава възможностите пред себе си, чрез които да предаде своето послание до хората. А то не е носталгия към отминалото време, към корените или традициите, а един различен поглед, константен процес на търсене на себе си чрез средствата на изкуството. И именно в този процес на търсене художникът се изправя срещу консуматорското общество, срещу всичко, което е лесно възприемчиво, пазарно примамливо и сладникаво красиво. И успява да намери себе си като творец и като личност.

Времето, с неговата изменчивост и същевременно праволинейност, бива проблематизирано в творбите на автора. То е нещо, което постоянно се движи, променя и развива, но и нещо, което остава като свидетелство от миналото. Един вид се „утаява“ в невидими символно-семантични пластове, които авторът пречупва през своите собствени възприятия, превръщайки ги в произведение на изкуството. Произведение, в което са заложени устойчиви понятия за сътворението, живота, началото, безкрая…

Изложбите на Станислав Памукчиев винаги отвеждат зрителя на едно друго мисловно ниво. Те никога не представляват просто съзерцание на картини или обекти, винаги ни карат да мислим, да питаме, да търсим отговори. „Утаено време“ не прави изключение, даже напротив – отправя заявка за съществуването на българско съвременно изкуство, изкуство на мисълта, изкуство, което стои на границата между различните видове, между философското и митологичното.

2 коментара Добавяне

  1. Future Health каза:

    Обожавам, когато някакво произведение ме кара да потъна в друго измерение… Възхищавам се на творците, които успяват да го постигнат с изкуството си.

  2. Baufen каза:

    Обожавам го! Точно заради това, че те мята в една друга реалност, толкова бързо и рязко, че чак може да се замислиш, коя реалност е истинската. Препоръчвам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s