80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit

на

Изложбата „80 години духът на ДиКиро“ е организирана по случай 80-годишнината от рождението на големия пловдивски художник и е под патронажа на Министерство на културата. Тя представя селекция от негови творби от различни периоди.

Димитър Киров - ДиКиро / Dimitar Kirov - DiKiro
Димитър Киров – ДиКиро / Dimitar Kirov – DiKiro

Живописта му го свързва с най-значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и други. Това е период е наситен с новаторство, разчупване на догматичните идеи в българското изобразително изкуство. Той е представител на едно поколение художници, което носи със себе си духът на промяната, която започва да настъпва след първоначалната следвоенна стагнация, прераснала в комунистически режим, довел със себе си социалистическият реализъм.

Но нека ви разкажа малко за времето, в което е живял той.

Димитър Николов Киров, известен още като ДиКиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул, Турция. През 1959 г. завършва Художествената академия, специалност „Монументална и декоративна живопис“ при проф. Георги Богданов. Учителят му е немски възпитаник, който успява да развие у всеки студент усета към монументалното и неговият личен стил, давайки им някаква свобода в границите на строгата програмата за обучение.

Димитър Киров - ДиКиро. Истанбул / Dimitar Kirov - DiKiro. Istanbul
Димитър Киров – ДиКиро. Истанбул / Dimitar Kirov – DiKiro. Istanbul

По време на следването си младият ДиКиро има възможността да стане свидетел на няколко чуждестранни изложби, които идват у нас и оказват изключително влияние върху по-нататъшното развитие на творческия му път. Историците на българското изобразително изкуство ги определят като преломен момент. Първата такава изложба, на Полския плакат, се състои в края на 1954 г. Българският социалистически плакат до момента може да се определи като разновидност на живописта – той е твърде разказвателен, за разлика от полския, който, освен, че е с традиции в този жанр, е изцяло направен по законите на плакатното изкуство – той е лаконичен, експресивен, в него откриваме динамика и ритъм. На обсъждането ясно се вижда, че българските художници не само констатират това разминаване, но и изявяват желание това положение да се промени. Другата чужда изложба, предизвикала бурни реакции, е тази на Ренато Гутузо от 1955 г., впечатлила със своят агресивен пластически език, съставен от ярки цветови съчетания, контури и експресия. Не по-назад остава и Мексиканската изложба, открита няколко месеца по-късно.Тя шокира с фактът, че от една страна творбите са силно социално и политически ангажирани, но тази ангажираност е представена със средствата на мексиканското народно изкуство – творбите са примитивни, монументални, в тях симултантно се развиват няколко действия – все неща, които у нас биха били обявени за формализъм. Тези изложби слагат траен отпечатък върху стила на младия художник и в живописта, и в монументалното му творчество, събуждайки влечението му към ярките цветови съчетания, дисонантните хармонии и експресивните деформации.

Димитър Киров - ДиКиро. Нека гостите да пристигат!/ Dimitar Kirov - DiKiro. Let the guests arrive!
Димитър Киров – ДиКиро. Нека гостите да пристигат! / Dimitar Kirov – DiKiro. Let the guests arrive!

ДиКиро излиза от Академията в едно изключително тежко време. Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 година вече е факт и т. нар. „размразяване“ у нас вече е започнало. Сталин е мъртъв и идолопоклонническият период на сталинизма е заклеймен. На дневен ред са въпросите за загубената национална идентичност на българското съвременно изкуство, за неговата достъпност до народа и за загубеното ни културно наследство. Въпреки че от пролетта на 1956 година нататък въпросите, засягащи всички сфери на художествения живот и интелигенцията не спират да се обсъждат, реално не настъпват никакви промени. Българското изкуство обаче, изключително бавно и несигурно, почти незабележимо тръгва по една друга пътека, резултатите от което ще станат видими години по-късно. Започват да се организират Общи художествени изложби в които, макар и плахо се наблюдават навлизащите предпочитания към натюрмортите и пейзажите за сметка на фигуралните композиции, характерни за социалистическия реализъм от предходния период. Портретуваните вече не са личности, а безименни събирателни образи; намалява се формата на картините. Някак си логично, когато има желание за промяна, то тя започва в колоритно отношение – интензивен цветен център, контрастни съчетания, избягване на сивите тонове.

60-те години на ХХ век продължават вече започналата от предходния период тенденция към „многообразие” – намаляване на фигуралните композиции за сметка на пейзажите и натюрмортите, деперсонализиране на портрета, който става анонимен събирателен образ, повишаване на интереса към народното, фолклора, иконите, реабилитирането на „старите майстори” от „Родно изкуство” и „Новите художниици”. Художниците започват да обръщат внимание на индустриалният пейзаж, интериорите, архитектурният пейзаж и т.н. Нараства и значението на приложните изкуства – те вече не се смятат за второстепенни, а стават произведения на изкуството, които заемат трайно своето място в ежедневието на хората. 60-те години са времето на младежките изложби, на общите национални художествени изложби, както и на тези с приложна или чисто дизайнерска насоченост; тогава започват да се формират и утвърждават на българската арт сцена извънстоличните групи от автори – пловдивска, плевенска, русенска, бургаска, варненска и много други, чиито членове постигат социализация на своето творчество чрез ежегодните окръжни изложби.

Димитър Киров - ДиКиро. Балерини / Dimitar Kirov - DiKiro. Ballet dansers
Димитър Киров – ДиКиро. Балерини / Dimitar Kirov – DiKiro. Ballet dansers

Най-характерна по това време е тенденцията към подчертано монументализиране  и условност на образа, което се осъществява чрез избора на значителни и обобщаващи по своята същност теми, в освобождаването от илюстративните и разказвателните елементи в картината, в преместването на акцента от действието върху психологическото състояние. Това е и най-характерната черта на стенописите, мозайките и живописните творби на ДиКиро. Като представител на пловдивската група за него също голямо значение има линията, цветовото изграждане и фактурата, които се превръщат в равноправни компоненти от общото въздействие на творбата, преодоляването на декларативността и поставянето на човека в центъра на произведението, а не строителят на социалистическата държава.

Звездата на ДиКиро изгрява с Първата младежка изложба от 1961 година. Той, заедно с неговите колеги и съграждани от т. нар. пловдивска група са жестоко критикувани и обявени за „художници, тръгнали в грешна посока”, защото в творбите им личи порива към промяна и ентусиазма, с който успяват да дадат една по-различна насока на нашето изкуство. Изложбата е съпътствана с неописуема радост, че тази различна посока към западните влияния в българското изкуство вече е факт. Но всичко това е само привидно, на думи и накрая се оказва, че култът към личността на един просто е заменен с този към друг. Продължавайки да следва неотлъчно политиката на Хрушчов и Русия, БКП не спира да репресира интелигенцията – спират се книги („Люти чушки” на Радой Ралин и Борис Димовски), вестници, свалят се пиеси. Партията допълнително е притеснена и от събитията в Чехословакия. Тодор Живков обаче действа хитро, примамва интелигенцията с различни облаги, постове и не се намесва директно в творческия процес, разширява рамките на социалистическия реализъм чрез поощряване на „безопасните” жанрове, като различните видове пейзажи – градски, индустриален и т.н. Така през 60-те години в България се оформя една добре гледана и финансирана културна сфера, на която са й позволени достатъчно много неща, че да се задоволи с тях, да си живее добре, да твори, експлоатирайки до скоро забранени теми като всичко в областта на фолклора и да не се оплаква. Крайните мерки остават за неколцина идеалисти, които дръзват да надигнат глава сред общата маса, но и техният глас остава глас в пустиня сред „привидно доволната от живота си интелигенция”.

Димитър Киров - ДиКиро / Dimitar Kirov - DiKiro.
Димитър Киров – ДиКиро / Dimitar Kirov – DiKiro.

По това време ДиКиро се връща в Пловдив и работи предимно стенна живопис. Творбите му не са били поръчкови и авторът, благодарение на подкрепата, която имал от тогавашния кмет, е можел свободно да експериментира с различни техники и стилове. Той е авторът с най-много монументални творби, които не са били държавна поръчка – изумителен за онова време факт, който се е дължал на липсата на установен механизъм и единна система за поръчка, който ще се формулира чак през 70-те години. В стенописите му често присъстват митологични образи като Орфей, Меркурий, Икар, Пегас, Прометей и други. Откриваме и християнски мотиви като Пиета, която в случая символизира жертвите, паднали в борбите за утвърждаване на социалистическата идея, но същевременно е и един традиционен мотив. Други любими негови образи са историческите личности: възрожденци, хайдути, зографи, просветители, като този на майката – родина, типът на скърбящата жена. Алегориите също намират място: партийната идеология, подемът и възхода, борбата, младостта, всички те се отличават с устойчива повтаряемост в творчеството му.

Немалък дял от образите в творчеството му е отделен за негови автопортрети. Той често присъства заедно с неговата спътница в живота – балерината Русалия Кирова. Родителите й са били против връзката й с този истински бохем, но любовта им надделява през 1965-а и тогава се женят. Така се ражда едно от най-артистичните семейства в България. Тя е не само негова муза и модел, но е и истинска вманиаченост за художника. Тя е негов критик и куратор. Освен балерините, Киров рисува и много пейзажи от родния си Истанбул, който той вижда космополитен и облян от снопове светлина. Пловдив и Париж също са сред любимите му места за рисуване.

Не можем да не споменем и неговата обществена дейност. От 1973 до 1975 е бил председател на Градския съвет за изкуство и култура, Пловдив; от 1968 до 1985 – член на ръководството на Съюза на българските художници (СБХ); в периода 1970 – 1976 и 1986 – 1989 е бил секретар по творческите въпроси на Пловдивския отдел на СБХ, а от 1987 – председател на държавната комисия по изобразително изкуство.

Димитър Киров - ДиКиро. Русалия / Dimitar Kirov - DiKiro. Rusalia
Димитър Киров – ДиКиро. Русалия / Dimitar Kirov – DiKiro. Rusalia

На 23 март 1983 година той става един от учредителите на новото читалище към етнографския център „Възраждане”. „Инициатор е на идеята за бъдещия изложбен център за съвременно изкуство, който се развива в насипа, оформящ дворното пространство на съществуващата Пловдивска градска художествена галерия на ул. Съборна 14 в Пловдив. Основополагащата идея на проекта е създаване на постоянно действащ изложбен център, който по естествен начин да представя творбите на съвременните художници. Носител е на неизброимо количество престижни награди и отличия у нас и в чужбина. Негови творби са притежание на държавни, общински и частни колекции по целия свят.

Умира на 23 октомври 2008 година.

Както вече видяхме, тематичният обхват на творчеството на Димитър Киров е неизмерим: от произведения, обвързани със старата българска история, през революционна тематика, композиции, портрети и автопортрети до интериори и натюрморти, пейзажи. Оставил е много кавалетни творби, както и монументални, в който съчетава експресивната и модерна стилистика с вдъхновение от традициите и българската култура. Той не прави директни заемки на мотиви от средновековната или възрожденската ни история, а цялото това усещане е втъкано в начина на емоционално третиране на избраната тема, в неговата художническа чувствителност, изразителност и стил. Ярката му творческа индивидуалност и бохемската му персона го правят един от най-забележителните български автори, дълбоко свързан с националното и българското, с чисто човешките чувства и взаимоотношения.

***

80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit
80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit

The exhibition „80 years of DiKiro’s spirit“ was organized to commemorate the 80th anniversary of the great artist from Plovdiv and it’s under the patronage of the Ministry of Culture. It presents a selection of works from different periods.

His art connects him with the most important representatives of the Plovdiv’s group of artists in the 60s of the last century as Georgi Bojilov, Encho Pironkov, John Leviev and others. This is a period full of innovation, that breaks the dogmatic ideas in the Bulgarian art. He is a representative of a generation of artists that brings the spirit of the change that begins to occur after the initial post-war stagnation, grew into a communist regime (рейджим) brought along the socialist realism.

But let me tell you a little about the times in which he lived.

Dimitar Nikolov Kirov, also known as DiKiro, was born on 20th of May 1935 in Istanbul , Turkey. In 1959 he graduated the Art Academy, „Monumental and decorative painting“ specialty in the class of prof. Georgi Bogdanov. His teacher was a German graduate who manages to develop in each student the sense of the monumental and his personal style, giving them some freedom within the strict training program.

Димитър Киров - ДиКиро. Ро / Dimitar Kirov - DiKiro. Ro
Димитър Киров – ДиКиро. Ро / Dimitar Kirov – DiKiro. Ro

During his education the young DiKiro have the opportunity to witness several foreign exhibitions that come here and have a great impact on the further development of his career. The bulgarian historians of art define them as a turning point. The first one is the Polish poster that took place at the end of 1954. The Bulgarian Socialist poster so far can be described as a form of painting – he is too narrative, unlike the Polish, which, unless it is a tradition in this genre is entirely made under the laws of the poster art – it is laconic, expressive, we discover the dynamics and rhythm. The discussion during the exhibition clearly shows that the Bulgarian artists not only detect this discrepancy, but they wish this situation to change. Other foreign exhibition that provoked excitement is that of Renato Gutuzo in 1955, which impressed with his aggressive pictorial language, composed of bright color combinations, contours and expression. The third one is the Mexican exhibition opened a few months later. It shocked by the fact that on the one hand the works are highly socially and politically engaged, but this engagement is presented by the means of the Mexican folk art – the works are primitive, monumental, they developed several simultaneous actions – things that in our country would be declared as formalism. These exhibitions put a lasting imprint on the style of the young artist both in his painting and in his monumental work, awakening his fascination with bright color combinations, dissonant harmonies and expressive distortions.

DiKiro leaves the Academy in an extremely tough time. The April’s Plenum of the Central Committee of the Communist Party in 1956 is already a fact, and so called „Unfreezing“ in the country has begun. Stalin is dead and idolatrous period of Stalinism is condemned. Now there are raised the issues of the lost national identity of the Bulgarian contemporary art,  its accessibility to the people and the lost of our cultural heritage. Although from the spring of 1956 the issues affecting all the spheres of life and the artistic intellectuals do not stop to be discussed because actually there do not occur any changes. The Bulgarian art, however, extremely slowly and uncertainly, almost imperceptibly goes on another path, the results of which will become apparent years later. They began to organize General exhibitions in which, although timidly, there can be seen a preference for still life and landscapes at the expense of the figurative compositions that are typical for the socialist realism from the previous period. The depicted people are no longer individuals but nameless collective image; the painting format was decreased. Somehow, logically, when there is a desire for change, it starts in the colorful terms – intense color center, contrasts and avoiding of the gray tones.

Димитър Киров - ДиКиро / Dimitar Kirov - DiKiro
Димитър Киров – ДиКиро / Dimitar Kirov – DiKiro

In the 60s it continues the already started in the previous period tendency to „diversity“ – reducing the figurative compositions on account of landscapes and still lifes, portraits of depersonalization, which became anonymous collective image, increasing interest in folk, folklore, icons, rehabilitation of the „old masters“ etc. The artists begun to pay attention to the industrial landscapes, interiors, landscape with architecture, etc. The importance of applied arts increase – they are no longer considered as minor art and started to occupy its permanent place in the everyday life. The 60s were the time of youth exhibitions, the general national art exhibitions, as well as those with practical or purely design-oriented; then in the Bulgarian art scene it begin a formation and approval of the non-capital groups of authors – Plovdiv, Pleven, Rousse, Bourgas, Varna and many others, whose members achieve a recognition of their creativity through the annual regional exhibitions.

The most typical at that time was the trend toward the monumentalisation and the conditionality of the image, which is accomplished by choosing the major or general themes, in the release of the illustrative and narrative elements in the picture, in shifting the emphasis of its action on the psychological state. This is the most characteristic feature of the frescoes, mosaics and painting by DiKiro. As a representative of the Plovdiv’s group of artists for him the line is important, also the color and the construction, which become equal components of the overall impact of the work, overcoming the declarative and placing the people at the center of the painting, not the builder of the socialist state.

DiKiro’s star is rising with the First Youth Exhibition in 1961. He, together with his colleagues and fellows from so called Plovdiv’s group were severely criticized and declared as „artists headed in the wrong direction“ because their work is evident urge to change and the enthusiasm with which they manage to give a different direction of our art. The exhibition is accompanied by an indescribable joy that this different direction to the western influences in Bulgarian art is already happening. But all this is only apparent and finally it turns out that the cult of personality of one is merely replaced by the other. Continuing to follow the policy of Khrushchov and Russia, the Party does not stop repressing the intellextuals – they censured books, newspapers, take off plays. The Party was further worried by events in the Czech Republic. Todor Zhivkov, however, acts cleverly and attracts the intellectuals with different benefits and positions and not directly interfere in the creative process, he expands the framework of the socialist realism by promoting „safe“ genres, such as different types of landscapes – urban, industrial, etc. So in 60 years in Bulgaria is formed a well-tended and financed cultural sphere, which have plenty of things to do, to live well, to create, exploiting until recently forbidden topics as everything in the field of folklore and not complaining. The final measures remain for a few idealists who dare to raise their head in the general table, but their voice remained unheard among the „seemingly satisfied with their lives intelletuals.“

Димитър Киров - ДиКиро. Париж / Dimitar Kirov - DiKiro. Paris
Димитър Киров – ДиКиро. Париж / Dimitar Kirov – DiKiro. Paris

At that time DiKiro returns in Plovdiv and worked mostly wall paintings. His works haven’t been ordered by anyone and the author, thanks to the support that he had from the mayor could freely experiment with different techniques and styles. He is the author of the most monumental works that were not a state order – amazing for that time, a fact that was due to the lack of established mechanism and a unified system of order, which will be formulated later in the 70s. In the frescoes there are often present mythological characters like Orpheus, Mercury, Icarus, Pegasus, Prometheus and others. We can find also Christian influences as Pieta, which in this case symbolizes the victims who fell in the struggle for the establishment of the socialist idea, but also it is a traditional motif. His other favorite characters are historical figures: rebels, painters, educators, as the mothe, that symbolise the country, the type of grieving woman. Allegories also find place there: the Party’s ideology, upliftment and progress, the fight, the youth, they all feature sustainable repetition in his work.

A good share of the characters in his work is dedicated to his self-portraits. He is often represented together with his companion in life – the ballet dancer Rusalia Kirova. Her parents were opposed to her relationship with this true bohemian, but their love prevailed through 1965 and then they got married. Thus was born one of the most artistic families in Bulgaria. She was not only his muse and model, but aslo a real obsession for the artist. She became his art critic and curator. Besides ballet, Kirov makes many landscapes from his native Istanbul, which he sees cosmopolitan and bathed by light beams. Plovdiv and Paris are also among his favorite places to paint.

We cannot miss to mention his public activity. From 1973 to 1975 he was a chairman of the City Council for Arts and Culture in Plovdiv; from 1968 to 1985 – a member of the leadership of the Union of Bulgarian Artists (UBA); in the period 1970 – 1976 and 1986 – 1989 he was a Secretary for creative issues in Plovdiv’s Department of UBA, and from 1987 – a Chairman of the State Commission of Fine Arts.

80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit
80 години духът на ДиКиро / 80 years of DiKiro’s spirit

On 23rd of March  1983 he became one of the founders of the new community center to ethnographic center „Renaissance“. He initiated the idea of ​​the future Exhibition Centre for Contemporary Art, which developed in the embankment forming the yard of the existing Plovdiv City Art Gallery at Saborna Str. 14 in Plovdiv. The idea behind the project is the creation of a permanent exhibition center, in which in a natural way to present the works of the contemporary artists. He has countless quantity of awards and honors from Bulgaria and abroad. His works are owned by state galleries, municipal and private collections around the world.

He died in 23rd of October 2008.

As we have already seen, the thematic scope of the works of Dimitar Kirov is infinite: from works linked to the old Bulgarian history through revolutionary themes, compositions, portraits and self-portraits to interiors and still lifes, landscapes. He left many easel works and also a monumental ones, which combines the expressive and modern style with inspiration from the Bulgarian traditions and culture. It does not make direct borrowings of motifs from the medieval or Renaissance history, and this whole experience is woven in the way of emotional treatment of the selected theme in his artistic sensitivity, expressiveness and style. His bright creative individuality and his bohemian persona have made him one of the most remarkable Bulgarian artists deeply connected with the national and Bulgarian, purely human feelings and relationships.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s