Мисли за 2014

на

Искаше ми се да напиша кратък обзор на изминалата 2014 година в изкуството у нас. Грижливо си прегледах записките и снимките, извадих си разни неща, които са ми направили впечатление… и за първи път се оказах пред стена. Стената на нищо-случилото се. За първи път изпитах колебанието да не мога да отделя важно събитие от масата неща, които станаха през годината. Или поне не с положителен знак. А както знаете аз не обичам да пиша за лошите неща.

Това, което изникна в съзнанието ми като характеризиращо 2014 година в областта на културата беше думата „скандал” и „невъзможност”. Усещането за безпътица; за борба с вятърни мелници, което характеризираше работата по всеки един проект, с който се захващахме; унижението, което задължително изпитвахме в опитите си да издействаме дори и минимално финансиране… И безбройните скандални ситуации, които не е нужно да изброявам, защото някои от нях се случиха твърде скоро, за да бъдат забравени така лесно, както и очакват своето продължение…

Но въпреки цялото ми мрачно отношение не мога да не отделя няколко искрици надежда. Защото в цялата тази безумна ситуация хората продължиха да работят, да творят и да се борят, за да оставят нещо в историята. Лично за мен имаше няколко много интересни индивидуални проекта, които си заслужава да спомена макар и с няколко изречения. Още повече, че част от тях не можах да отразя тук поради други, лични обстоятелства.

Положителна посока на развитие видях във фестивалите, след тазгодишното издание на Водна кула арт фест. След бума на „фестивалите-еднодневки” започва да се наблюдава едно по-концептуално осмисляне, което отведе Водна кула арт фест до висотите на истинските международни фестивали за съвременно изкуство, който, според мен, има бъдеще да се развива още в тази посока.

Август в изкуството - 2014
Август в изкуството – 2014

Август в изкуството също не изневери на традицията да се показват качествени творби по време на считания от много хора за мъртъв сезон, а именно лятото. Селекцията от интересни творби на съвременни автори беше изключително добре ситуирана в пространството на градската галерия във Варна и показа, че дори класическите изразни средства могат да звучат актуално.

От индивидуалните изложби изключително силни проекти реализираха в галерия Райко Алексиев Венцислав Занков – „О, щастливи дни!” (11 април  – 1 май); Иван Русев – „Преди 60 милиона години. Реката” (1 –30 юли) и Емил Бачийски (4 – 15 септември).

Любопитни бяха и изложбите на Ивайло Христов – „Lighting tools” в подземие Сердика (26 септември –  4 октомври), Кирил Кузманов – „Chapter 36/90” (1 октомври – 8 ноември) в галерията на ИСИ и Албена Баева „Археологии” в галерия „Васка Емануилова” (7 ноември – 6 декември).

От големите проекти на СБХ си заслужава да се спомене „Неразказаната абстракция” – галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6 (12 – 31 май), изложба, която постави на дневен ред проблема за абстрактната живопис  у нас: има ли я и ако да – доколко е повлияна от западните тенденции, какво е нейното място в историята на изкуството ни и нейното бъдеще? И не на последно място искам да спомена конкурса за сградата на „Шипка” 6, който сам по себе си беше изключително смела инициатива, осъществена сякаш напук на стагнацията, с мисъл за бъдещото развитие на изложбения център и изкуството ни въобще. Затова и конкурсът намери достойно място в годишната класация на WhAT Association:  http://whata.org/blog/whata-awards-2014-nominees

Изключително много ме впечатли и книгата на група „8 март” – Кратка история на изкуството през последните 25 години в текстове и картинки. Освен безспорната си стойност на артефакт, книгата е и изключително ценен документ на своето време, тъй като в нея са събрани лични възгледи и исторически факти, който са от решаващо значение за развитието на съвременното ни изкуство.

Какво мога да кажа в личен план? Довеждането до край на моята дисертация „Поява, развитие институционални измерения на алтернативните арт пространства в България в периода от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век” и успешното й защитаване отново ВЪПРЕКИ всичко изцеди от мен и последните капки смисъл и вяра в научната ни сфера. Но пък ми показа пътя, по който трябва да вървя, за да имат логика всички тези малки битки, водени през годините…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s