Защита на докторска теза (3.10.2014) – презентация

на

P1150236Синтезирането на дългогодишен труд в няколко страници определено е по-трудно от самата работа по него. Ето защо ми се иска сега да ви представя по-скоро моето отношение към темата, която ме занимава професионално от 2005 година насам. Не бих могла да оставя настрана носталгията за нещо приключило, припокриваща се с усещането за незавършеност. За почти 10 години много неща се промениха: културната среда, авторите, ние самите. И когато отново препрочитам цялата тази история, излязла изпод моите пръсти, разбирам задачата, която ние като докторанти съзнателно или не следваме и отговорността, която тя води със себе си.

В началото бяха по-скоро впечатления, „импресионистични” подбуди, откъслечни публикации в периодичен печат, по-късно интернет. В един момент на застой, чудейки се какво да правя с живота си, видях това немалко количество материали и така се роди идеята за темата: „Поява, развитие институционални измерения на алтернативните арт пространства в България в периода от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век”. Съзнавайки крехкостта и спорният характер на времевия обхват на моето изследване, както и риска, който носят неуточнените терминологични понятия, обърканият, неточен и пълен с липси изворен материал и отказът от съдействие от страна на някои от авторите, аз реших, че каузата си заслужава, най-малкото защото ние сме историографите на нашето време. И ако страним от случващото се сега, как тогава някога, когато то стане минало, ще имаме очи да претендираме за истинност?P1150241

Но тук не е мястото и времето да говоря за трудностите, които съм срещнала по време на моята работа, защото в случая е важен крайния резултат, с който се измерва успеваемостта на всеки един проект.

***

Настоящото проучване се явява важно свързващо звено между процесите на зараждане на новото изкуство и неговото по-нататъшно социализиране и намиране на мястото му в историята. Изследването на алтернативните арт пространства би било от полза не само за аргументирането на определени тенденции в историята на съвременното българско изкуство и очертаването на определена хронология, но и би било също така от културно-политическо значение. Подробното документиране на съществуващите в момента събития, както и на тези от близкото минало, би запълнило макар и частично голямата празнина, която се е очертала в историята на българското съвременно изкуство.

Ще набележа основните задачи, които си бях поставила в хода на моето изследване и съответно изводите, до които стигнах чрез съответните анализи и съпоставки. Всички те представляват приносния характер на дисертацията.

P1150263Първо бих искала да започна с проблема за терминологията. Отчитайки комплексността, която предизвиква опитът за установяване на нови понятия, аз се опитах да дефинирам един терминологичен апарат, засягащ конкретната тематика, който да послужи в рамките на настоящото изследване. В този случай определението „алтернативен” е подходящо, доколкото то обозначава не само другост, различност, но и противоположност, контрапункт, друга възможност спрямо вече установеното. В този смисъл тези нетипични пространства се оформят като алтернатива на официалните такива: галерии, музеи и др. Понятието „недефинирани“ се добавя към него по няколко причини: защото то много добре допълва алтернативното що се отнася до характеристиката „пространство“ в смисъл на нещо неопределено за целта, за която се използва; второ – чрез него се осъществява сполучлива препратка към характера на произведенията и трето – то предполага място, което само временно изпълнява тези функции, но и също така би могло и да се превъне в институция – постоянна или епизодична. От друга страна се повдига въпроса нужно ли е тези пространства да се дефинират и ако да – кой го прави? За това според мен може да се говори само в случаите на институционалност, но за момента терминът следва да се използва по-скоро за обозначаване на конкретно неизложбено място, което впоследствие се превръща в такова за определен период от време. И накрая още веднъж бих искала да направя уговорката, че този терминологичен апарат е приложим за конкретното изследване и неговата устойчивост и истинност те първа предстоят да бъдат проверени от времето.

Друга важна задача в началото на моята работа беше създаването на една класификация по вид и характер на разглежданите от мен примери, която да приложа като основна рамка в изследването. Тези пространства не са замислени и не са функционирали като изложбени зали, а са пригодени впоследствие за такива, ето защо аз приех следното разпределение: природни, апартаментни, изоставени помещения, паметници на културата и туристически обекти, сгради, функциониращи в друга насоченост. Тази класификация служи за основна рамка, според която разглеждам основните примери, разделени в трите глави: „Природата като алтернативно недефинирано експозиционно пространство“, „Изкуство и градска среда – социални функции“ и „Институционални измерения на изкуството в алтернативните експозиционни пространства“.P1150278

Относно методологията, която съм използвала при анализа на местата и авторите, които работят в тях, както и на произведенията, реализирани там, специално внимание e обърнато на социо-културологичния анализ, който цели изясняването на взаимовръзките между тяхната поява и културно-икономическата ситуация в страната; отношението им към глобализацията; установяването на ролята им в ситуацията на прехода към пазарна икономика, както и навлизането на новите форми в българското изкуство.

Но преди всичко една от основните задачи с най-голямо значение беше доказването на тезата за разглежданите от мен пространства като естествено подпомагащи социализацията на съвременното изкуство. Съществуват няколко фактора, които спомагат този процес. Чрез анализ на съответните примери става ясно, че скъсяването на дистанцията между публиката и съвременното изкуство, както и премахването на бариерата, която официалният музей задължително поставя пред зрителя/посетителя, най-лесно се получава в неформална обстановка, такава, каквато именно предлагат алтернативните пространства. Това е така наречения от мен „психологически фактор“. Важна е също така и непринудеността на атмосферата и възможността за забавление, които предоставят подобни събития. Съществена причина за появата и утвръждаването на тези средища на изкуството е необходимостта от включването на арт дейността в градската среда и приобщаването на обикновените хора към нея. Получава се любопитен контакт между изкуството и неизкушената публика от лаици. Именно това е и „просветителската“ роля на този тип събития. Защото едно е зрител, който целенасочено отива да види една изложба или произведение, а съвсем друго е случайният минувач.

В чистата социализация на изкуството се крие и ключът към неговото „разбиране” и опознаване, а това, което е реализирано в алтернативна среда е един вид необходима разновидност на експониране, която трябва да бъде всеячески стимулирана чрез формулирането на културно-политически стратегии, защото то успява да достигне до публика, която иначе остава встрани от тази сфера. А само чрез образованието, било то доброволно или случайно, обикновеният човек ще започне да възприема съвременното изкуство като част от своето ежедневие.

P1150280Следващият въпрос, който намери място в моето изследване беше този за мястото на алтернативните пространства в глобализирания свят и техният принос към запазването на културната идентичност и многообразие. Бивайки заложена в основата на културните политики на ЕС и ЮНЕСКО този проблем се оказва от изключителна важност съвременния свят. Сами по себе си те притежават специфика и уникален локален характер, затова въпреки тяхната мащабност или международност, те винаги ще стоят встрани от пазарните тенденции на големите арт форуми. Но те не са и целта им, защото са насочени към определени регионални нужди. Това е причината, поради която ги посочвам като средство за стимулиране на културната идентичност и многообразието, така важни за европейската културна политика.

Последният важен проблем в дисертацията е превръщането на алтернативните недефинирани експозиционни пространства в институция. Това е неизбежен процес, ако едно подобно място иска да продължи да съществува. Най-малко факторът време, през което то реализира някаква художествена продукция, е достатъчен аргумент за придобиване на статут и авторитет в арт средите. Разглеждайки хронологически примерите у нас виждаме, че твърде малко от тях достигат до институционално ниво. В началото, когато целта им е била само експозиционна алтернатива, не може и да става дума за толкова задълбочено развитие. След това в основата на творчеството на открито или в градска среда е стоял експериментът и възможността за социализация, които отново поставят ситуацията на едно по-различно ниво. Едва когато се достига до чистата идея за изкуство в алтернативна среда, когато целта е създаването на сайт спесифик или лендарт произведения с определени художествени стойности, концептуален замисъл и известна доза провокация, тогава можем да говорим за поставянето на основите на този процес. Освен времето на съществуване и мащабността значение за него има и качеството на представяните автори и произведения, или с други думи селекцията. Друг значим фактор е публиката. Предоставяйки възможност за осъществяването на контакт между нея и съвременното изкуство така, че тя да може да го опознае и почувства близко, алтернативните недефинирани експозиционни пространства постепенно придобиват необходимия статут на институция. Тя всъщност се оказва най-устойчивият критерий, тъй като изкуството в повечето случаи се замисля и създава именно за нея. Ето как този процес се оказва пряко свързан и зависим от социализацията на съвременното изкуство.P1150281

В хода на работата изникнаха други любопитни констатации, като например съществува ли опозицията „официално – неофициално“. Алтернативното неизбежно препраща към неофициалното, създавайки алюзии с неконвенционалните форми, било то съотнесено към представяното изкуство или към самото място. В същността си необходимостта от тези пространства са е зародила именно вследствие на нуждата от противопоставяне на официалните институции и необходимостта от експериментиране и свободно изразяване. Днес не може и дума да става за противопоставяне на официални институции и неофициални арт прояви, най-малкото защото сме свидетели на една разнообразна и разнородна художествена сцена, където целта е конкуренция и възможност за изява. Затова и стремежът на някои институции у нас да се изживяват като официоз влиза в рамките на неуместното и закъснялото.

Бих искала в заключение да споделя моите впечатления от това в каква посока се развиха алтернативните недефинирани експозиционни пространства през изминалите вече почти две години. През 2013 година се очертаха няколко тенденции, които ме карат да си направя заключението, че днес у нас те са придобили малко по-различна функция. Визирам фестивалите, които поеха в друга посока вследствие на финансови и културни фактори, които досега не бяха налични. Твърде бързо се премина от алтенативност, през институционалност към бум на фестивалите и оттам към пренасищане, което води след себе си неизбежното затихване и изпадане в летаргия. Процес, който загатваше за себе си още с активността им през 2012 година. Станахме свидетели на бързото зараждане на няколко организирани през пръсти фестивала, които гонеха време, в рамките на което да бъдат усвоени определени средства. Гръмкият PR пропагандираше уникалност, боравеше с понятия като „първи“ и „единствен“, нещо, което накара публиката да се отдръпне, защото тя нито обича помпозността, нито да я подвеждат и манипулират. Така фестивалите от място за свободно изразяване и гледане на изкуство много бързо се трансформираха в поставяща претенции институция, което автоматично прекъсна крехката, едва зародила се връзка с обикновената публика.

P1150289Тази ситуация, на която твърде бързо станахме свидетели, напомня за поредния „културен взрив“ – фестивалите и изкуството в алтернативна, недефинирана среда, които бяха натоварени с отговорности, които нито са им присъщи, нито е нужно да носят. Намесвайки утвърдени автори в една по-скоро освободена от подобна натовареност среда насилствено „институционализира“ фестивалите преди те да са узрели достатъчно за тази промяна. Резултатът е преждевременното им затихване и лишаването на публиката от една експозиционна алтернатива, от която нашата художествена сцена имаше болезнена нужда.P1150292

Като контрареакция обаче се появиха немалко самостоятелни проекти в областта на сайт спесифик изкуството, които вдъхват надеждата за положителна промяна в развитието на алтернативните пространства. Същевременно фестивалите – ветерани като „Водна кула“ и „Процес-пространство“ затвърдиха позиции с качествена селекция и сайт спесифик насоченост. Което е поредното доказателство, че изкуството има нужда от стимул, бил той дори и негативен, за да поеме в определена посока. В конкретния случай, мисля, че посоката ще доведе до положителни резултати.

2 коментара Добавяне

  1. thai каза:

    Много полезно!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s