„Алтернативна култура” на какво?

на

Не обичам отрицанието. Нито негативната критика. Затова ще се опитам този коментар да носи поне нотка на оптимизъм.

Когато става дума за алтернативни експозиционни пространства се чувствам пряко ангажирана. Фактът, че седнах да пиша, след съвсем целенасоченото ми мълчание напоследък, е достатъчно показателен. Тези, които познават мен или текстовете ми ще разберат какво имам предвид.

Сега по темата…

След приключването на работата по моята дисертация „Поява, развитие и институционални измерения на алтернативните арт пространства в България в периода от края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ век” останаха повече въпроси, отколкото получени отговори. Темата за мен продължава развитието си и то не в посоката, в която очаквах. Ще резюмирам на кратко изминалата 2013 година в това отношение, за да мога да обосновя мнението си:

През въпросната 2013 година се очертаха няколко тенденции, които ме карат да си направя заключението, че алтернативните недефинирани експозиционни пространства в България са придобили по-различна функция. Визирам фестивалите, които поеха в друга посока на развитие вследствие на финансови и културни фактори, които досега не бяха налични. Твърде бързо се премина от алтенативност, през институционалност към бум на фестивалите и оттам към пренасищане, което води след себе си неизбежното затихване и изпадане в летаргия. Процес, който загатваше за себе си още с активността им през 2012 година. Станахме свидетели на бързото зараждане на няколко организирани през пръсти фестивала, които гонеха време, в рамките на което да бъдат усвоени определени средства. Гръмкият PR пропагандираше уникалност, боравеше с понятия като „първи“ и „единствен“, нещо, което накара публиката да се отдръпне, защото тя нито обича помпозността, нито да я подвеждат и манипулират. Така фестивалите от място за свободно изразяване и гледане на изкуство много бързо се трансформираха в поставяща претенции институция, което автоматично прекъсна крехката, едва зародила се връзка с обикновената публика.

Тази ситуация, на която твърде бързо станахме свидетели, напомня за поредния „културен взрив“ – фестивалите и изкуството в алтернативна, недефинирана среда, които бяха натоварени с отговорности, които нито са им присъщи, нито е нужно да носят. Намесвайки автори с институционално значение в една по-скоро освободена от подобна натовареност среда насилствено „институционализира“ фестивалите преди те да са узрели достатъчно за тази промяна. Резултатът е преждевременното им затихване и лишаването на публиката от една експозиционна алтернатива, от която нашата художествена сцена имаше болезнена нужда.

Ето защо проектът ZONA CULTURA поражда в мен повече съмнение, отколкото позитивизъм. Никъде не срещнах в тази инициатива да са замесени специалисти, които да й предадат някаква целенасоченост. Усещането за работа на парче, прибързаност и самодейност се засилва все повече. Нямам нищо против бързото усвояване на средства. То също може да бъде доста сполучливо, когато има ясна концепция, диалог и приемственост. А не open call принцип на селекция, който рискува да препрати всичко към самодейната случайност.

Културата у нас се раздвижва, вижда се мисъл в тази посока, случват се интересни неща и се увеличават възможностите за финансиране въпреки хилядите условности, които се поставят пред артистите. Управляващите като че ли започнаха да разбират и значението на тези алтернативни пространства. Лошото е, че експонирането на изкуство в едно такова място е специфична дейност и ако не се подходи правилно към това, проектът може да се окаже поредното безразборно харчене на пари. Затова винаги се чудя защо се пренебрегват организаторите на подобни събития, които имат години, че и десетилетия практика зад гърба си? Говоря за Водна кула арт фест, сдружение „Изкуство в действие”, фестивалите „София Ъндърграунд” и „Процес-пространство” и други…

И тук идва другият момент на моето притеснение – къде отново се загубиха визуалните изкуства? Концерти – добре, театър – добре, занаяти – лошо няма, може би някой пърформанс? Но защо не чух нищо за сайт спесифик, инсталации, дигитално изкуство… дори скулптура или живопис?

Искрено се надявам и подобни проекти да намерят място сред концертните и театрални зали, защото сайт спесифик изкуството у нас има те първа капацитет да се развива и ще е жалко да пропусне възможността да експлоатира подобни пространства, които проектът ZONA CULTURA предлага.

Повече информация по проекта:

Статия вестник Капитал

Статия вестник Култура

Facebook

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s