ОХИ „Земята и хората“ през призмата на съвремието

на

Като човек, който не е живял през това десетилетие, не бих посмяла да правя анализ на изложбата по друг начин, освен пречупвайки я през призмата на съвремието. Бих искала да я погледна от сегашна гледна точка и да очертая изводи, валидни с днешна дата.

Изложбата „120 години българско изкуство. Едно десетилетие /1972-1982/“ с творби от ОХИ „Земята и хората“ – Толбухин (сега Добрич) е един от мащабните проекти на Съюза на българските художници за 2013 г., реализирана по случай 50-годишнината от основаването на художествената галерия в Добрич.  Самата идея може да бъде определена като опит за по-различен поглед върху организирания художествен живот у нас, заключен в рамките на едно десетилетие и пречупен през призмата на една от най-значимите ни общи художествени изложби. Не би следвало да я възприемаме като някаква ретроспекция, нито като моментна снимка от „онова време“. Тя подтиква към размисли, но и дава отговори: за творческия стремеж, който не се променя с времето и условията, за „гения“, който винаги остава забележим сред тълпата, за безсилието на идеологията пред таланта…

Но за да получим правилна представа за времето тогава и съответно за да достигнем до изводите, които са ни нужни днес, е необходимо да очертаем, макар и бегло художествената ситуация, в която ОХИ-тата са се случвали. Изкуството през 70-те години на ХХ век се характеризира като период, в който липсва водеща тенденция, но носи тематично, композиционно и пластическо разнообразие. Продължава да се засилва желанието на художниците да придават на произведенията си своята субективна нагласа към третираната тема. Живописта постепенно се завръща към кавалетното, като противовес на монументализиращата тенденция от предходното десетилетие. Създават се картини със сложен символичен и метафоричен пластичен език, с повишено асоциативно въздействие, в който се наблюдава преплитане на отделните традиционни живописни жанрове.

Десетилетието е определяно като „зрял социализъм”. Тогава продължава културната политика на заделяне на огромни средства за изкуство – за командировки, контрактации, награди и т.н. Много от тенденциите, които се установяват през 60-те години, продължават и се доразвиват и през 70-те. Като например практиката на организиране на общи, национални и окръжни художествени изложби, изложби на приложното изкуство, на дизайна, сценографията, приложната графика и плаката. Продължава и даже се засилва децентрализацията на изкуството, под ръководството на СБХ напълно се размива разделението столица – периферия и извънстоличните художници се ползват със същия статут като колегите си в София. Демократизирането на изкуството и изобщо на художествената култура през 70-те години се изразява в децентрализация и активизиране на подразделенията в СБХ в редица градове, тогава наричани „групи”, после „дружества”, а по-късно „представителства”. Водещи, наред със софийските художници са колегите им от Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Враца, Плевен, Велико Търново. Възобновяват се  художествените традиции на значителни в миналото центрове като Сливен, Шумен и Стара Загора. С голяма инициативност в организирането на общонационални изложби се отличават Кюстендил, Разград, Търговище, Добрич, Видин, Смолян. Собствен облик придобиват и творческите общности в близките до София градове – Перник, Благоевград, Пазарджик. Същевременно с разрастването на дейността си СБХ се превръща в един от ръководните органи в областта на културата, разполагайки с огромен състав от чиновници, подразделения като Творческия фонд и други.

В тази политическа и културна ситуация се организира Общата художествена изложба „Земята и хората“ – Толбухин, която се провежда в три издания през четири години – 1973, 1977 и 1982 г. Във всички тях ясно личи постепенното оттегляне на идеологията от художествения живот, линия на развитие, която управляващата партия започва да налага след Втория конгрес на българската култура през 1972 г. Превесът на пейзажа, натюрморта и портрета пред фигуралните композиции може да бъде очертан и като основна характеристика на тази обща изложба. Подсказва го и самото заглавие – „земята“ – майка и родина, пред която се прекланяме, която ни храни; земята като вечна стойност, която устоява на всякакви политически промени и идеологии; и „хората“ – градивната клетка на обществото, също толкова устойчива единица. Наименованието в случая е първото оправдание, което художникът получава, за да мине встрани от идеологическата тема, която също така вече не е и задължително условие.

Пейзажът в рамките на селектираните творби от изложбата е представен във всичките му разновидности: градски, природен, индустриален. Още от 60-те години той царува като най-предпочитания жанр, като постепенно измества дори и тематичната картина. В рамките на художествените интитуции даже е стимулиран като най-безопасния вариант на демонстарция на индивидуализъм. Освен това благоприятства за увеличаването на многообразието, което се стреми да се наложи като метод за преодоляване на класическия социализъм в изкуството. Огромното разнообразие, което ни представят организаторите на изложбата, включва както типичните безкрайни добруждански поля, така и съвсем неангажиращи пейзажи от други български кътчета. Специфично разклонение на този жанр е съчетанието между пейзаж и портрет, като в картината еднакво доминират както пейзажният фон, така и човешките фигури, на чиято портретна характеристика авторите обръщат също особено внимание.

Чистият портрет е по-малко застъпен като жанр, но за сметка на това показаните творби носят силен емоционален и експресивен заряд. Любопитен момент е, че именно към него се ориентират авторите, които днес са сред утвърдените ни съвременни живописци, със стил, който е лесно разпознаваем дори в тези ранни творби.

Фигуралната композиция претърпява интересна трансформация вследствие на отърсването от идеологическата си натовареност. В изложбата откриваме автори, които са типични представители на този жанр от предходното десетилетие, представящи същите монументално въздействащи творби, но забелязваме също така и картини, чиито персонажи се доближават по-скоро до портретната  характеристика.

По-слабо застъпен е натюрмортът, в който се наблюдава съчетанието му с интериор или пейзаж – тенденция, датираща още от 30-те години на ХХ век. В изложбата са представени автори, които са емблематични за този жанр.

В скулптурата широко застъпен е портретът, за сметка на композициите; откриваме по-скоро кавалетни произведения и малка пластика.

Това, което ми направи впечатление, гледайки изложбата през очите на съвремието, е колко актуално звучат повечето произведения и днес. Темите, които занимават твореца, остават константни – човешките взаимоотношения, природата, майката… Без значение с какво ни е белязала историята, каква е икономическата ситуация или политическите брожения, повечето художници продължават да се вълнуват от все същите постулати и биха изобразили същия добруджански пейзаж и днес така, както са го нарисували тогава.

Но сякаш най-постоянна величина си остава творческият талант, който ни позволява да откроим още тогава художниците, които днес представляват съвременната българска живопис, скулптура, графика. Стилът остава винаги разпознаваем, въпреки времето, новите творчески умения и личностни натрупвания, които авторът придобива. Той не може да бъде пречупен през призмата на никаква идеология или обстоятелства, а само придобива гъвкавост, чрез която успява да избегне опитите за налагане на някакви правила и така да създаде неповторими художествени образци.

Гледайки изложбата „Едно десетилетие“ е неизбежно да стигнем до тези изводи и именно затова подобни проекти заслужават да бъдат подкрепяни. Не само поради възможността съвременният зрител да се запознае с едно време, за което може би е имал грешни представи, но и за да се увери още веднъж в непреходността на изкуството.

Оригинал на публикацията в бюлетин на СБХ

Снимки от изложбата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s