На първият етаж в изложбения комплекс СБХ началото на месец май 2013г. се откри изложбата на Станислав Памукчиев гранично – без/гранично/ . В нея художникът представя свои значими произведения от последните дванадесет години, създадени между 2001 и 2012 г. Така авторът подчертава и акцентира върху различните артистични посоки, които разработва през последното десетилетие. А те са широки и разностранни, от фигурална изобразителност, пластично-концептуално изразяване до обекти и видео-инсталации.
Художникът не случайно избира пространството на първия етаж на изложбения комплекс на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6. Боядисаните в черно стени и обширното пространство успешно създават усещането за граничност, за предверие към нещо необяснимо, но притегателно и безкрайно любопитно. Авторът умело продължава първоначалната асоциация на избраната от него зала. Представените проекти, всеки от който е композиция от няколко елемента, са добре обмислени и композирани, както и взаимопроникващо обединени като развиват своебразен „диалог” по между си.
Основната линия на изложбата на Станислав Памукчиев – гранично – без/гранично/ е свързана с ролята на изобразителното изкуство, на съвременната живопис, а именно изкуството като средство за опознаване на света, на заобикалящите природни феномени, проблеми на битието и съзнанието, като възможност за припознаване на имагинерни, невидими енергии. Както и от друга страна представянето на изкуството като възможност за материално въплъщение на нематериални идеи и субстанции… Авторът не случайно акцентира на двойнствеността и единството на противоположностите – черно – бяло, двуизмерно – пространствено, колективно – индивидуално, покой – движение, реално – нереално, истини – заблуди, съзнавано – несъзнавано, живот – смърт и много други условно обединени като гранично – без/гранично/.
Изследването на материята, развитието на духа кореспондират с живописните и технологични действия и етапи в изграждането на картината – заливане, натрупване, издраскване, утаяване, горене и т.н. са отъждествени не само с природните процеси, но и с „дълбоката тайна“, усилието, напрежението при появата на всяка нова форма на живот. На подсъзнателно ниво въздействат и нетрадиционните материали, които художникът използва като пепели, пръст, трици, различни смоли, метал, восък и др. Пример в тази посока са цикъла „Преминаване” (2001, 2002г.), пространствените композиции „Стъпки” (2004, 2005г.) и „Проход” (2004г.), които акцентират върху вечното движение през рамките на времето и ограничеността на съзнанието. От друга страна са композициите от проекта „Хронотопи” (2009г.) – „Сватби”, „Четири сестри” и „Делници” както и видеоинсталациите „….виждам една поляна…” и „Сън”. Те заслужават особено внимание като артистична ретроспекция, като рефлексия от преоткрити дълбоко закодирани в нас останки от магически ритуали, като преплитане на митологично и лично преживяно. А „Бялата стая” (2006г.) е особен поетичен контрапункт на останалите проекти. „Отделянето” с четири бели воала, макар и обгорени на места, както и въглените композирани отвътре придават на „Бялата стая” особена емоционална вглъбеност и деликатна съпричастност.
Изложбата на Станислав Памукчиев – гранично – без/гранично/ представя една особено различна от масово приетите артистична стратегия, както като избор на идеи и изразни средства, така и като организация на художественото пространство. Станислав Памукчиев притежава разпознаваемо художествено-стилистично присъствие и с избраните проекти от последните десетина години ни запознава с изкуството в една малко по-различна от установената проекция, А именно изкуството като активен процес на познание и създаване на нови светове, на личностно самоосъзнаване и преоткриване, като уникална възможност и шанс за безгранични изследвания, пресъздавания и пътешествия.
Николай Маринов
13.05.2013г.
