Геометрия на времето. Проект на Бора Петкова и HR-Stamenov

на

„Геометрия на времето” представя личната документация на двамата млади автори – Бора Петкова и HR-Stamenov от тяхната работа по време на резидентна програма в Германия, Берлин. Бидейки туристи – изследователи и същевременно пребиваващи за определен период от време в берлинския квартал Лихтенберг, двамата не само искат да опознаят града с неговите жители, но и чрез работите си да намерят своето място в него. За целта избират различни пространствени локации, които по някакъв начин ги провокират или им се струват любопитни, където правят своите интервенции.

За проекта си те казват: „За нас водещ принцип, интервенирайки в берлинския квартал Лихтенберг, бе да развием идеите си c конкретни действия в публичното пространство – чрез ползването на ниско-бюджетни проекти, започвайки от позицията на туристи, изучавайки квартала като изследователи или просто като любопитни минувачи. Нашата работа се формира от малки по мащаб, предимно неочебийни интериорни и екстериорни намеси, които най-често се случваха без предварително обявяване.”

Урбанистичната среда предразполага към всякакви експерименти и художествени намеси, още повече когато става дума за непознат град и държава. Тогава нескритото любопитство и откривателски дух са в състояние да провокират в твореца всевъзможни идеи. В случая проектите на Бора и HR-Stamenov не целят никаква социална отговорност, лишени са от каквито и да било предпоставки. Творческата мисъл реагира спонтанно, все едно по детски на това, което я провокира. Идеята за самоситуирането в определен градски, а в случая и национален контекст, е чисто концептуална, поставя се единствено въпроса: Как се вписвам аз тук?

Бора Петкова използва за заглавие на своя проект слоган от билборд на немска фирма за недвижими имоти, който гласи: Stop being a tourist. Start a revolution. Start feeling at home.или „Спри да бъдеш турист. Започни революция. Започни да се чувстваш у дома си.” В презентацията, предшестваща изложбата, тя подробно разказа как е изкристализирала идеята за този проект, реализиран в т. нар. „недефинируеми” или алтернативни  пространства.

„Начинът, по който работя е на границата между интуицията, поведението на търсещия човек, на туриста, на този който не отива с конкретна идея в главата си, а отива да ловува и да нанаправи опит за откривателство.”[1] Почти всеки от нас, попадал в чужда среда, се е чувствал именно по този начин. Снимаме неща, които обикновените жители на града дори на забелязват, а в нас те провокират креативността и творческото начало. При Бора това е свързано не само с търсенето на място в новия град и чувството „да си у дома”, но и със ситуирането на художническата намеса в „недефинируемото” или „алтернативно” пространство.

Ето какво разказа Бора за зараждането на тази идея:

„Вниманието ми малко по малко започна да се насочва към празните пространства между блоковете, къщите и всякакъв тип архитектура. Тези празни пространства, в зависимост от статута на сградите и тяхната историческа принадлежност, бяха използвани или префасонирани по най-разнообразни начини, бивайки частни дворове, площадки за игра или напълно празни пространства без абсолютно нищо, само заобиколени с дървета. Така аз реших да действам в тях, бивайки така или иначе гостенин в този град и неможейки да създам по-трайна вързка с него. Започнах да експериментирам с тези структури, които намирах, примерно ограда или съоръжения за игра, столчета, всевъзможна градска мебелировка. Намирайки тези места аз реших да установя някакъв физически контакт с тях, да материализирам идеята за левитация, за която намерих много интересни обяснения, доста двусмислени. […] Така се оказах с три напълно несвързани елемента – надпис от билборд, декорации за дома (картинки с икебани, които авторката купува от магазин за домашни потреби втора ръка) и серия от снимки, на които левитирам или поне симулирам, че левитирам между блоковете и архитектурните градски пространства. […]Фотограф на цялата сесия е HR-Stamenov, тъй като тези бродения и търсения в Берлин ги правехме ежедневно заедно. И тъй като моето желание беше да има колкото се може повече фотографии в различни части на града и фокусът да не бъде върху моето тяло, което да бъде много бегъл знак и елемент във цялата композиция. Абсолютно беше необходимо да има фотограф, който да заснеме от дистанция. ”[2]

Космополитността на град като Берлин, който събира в себе си различни култури, етноси, натоварен с история отвежда авторката към търсенето на баланса между тях. Близката асоциация с правенето на икебана е породена именно от малките картини – декорации, които тя купува и които навяват идеята, че както при икебаната смисълът е в намирането на хармонията между цветята, които използваме, съда, в който ги поставяме и средата в която ги излагаме, така и в пъстрия Берлин явно е постигнато нещо подобно. Бивайки един от тези компоненти, а именно туристът, търсещ своето място така, че да не наруши зададения от града баланс и да се чувства у дома си, Бора работи с тялото си, като го ситуира в градската среда, симулирайки левитация. „Аз истински започнах да се чувствам добре, когато станах турист и тогава започнах да се чувствам у дома, защото усетих възможността да бъда активна и да въздействам в тотално нова за мен среда, провокирайки в мен неща, които не съм предполагала, че мога да съдържам.”

HR-Stamenov работи предимно в Италия и се занимава със звукови и светлинни интерактивни инсталации. Едно от видеата, които той прадставя в  „Геометрия на времето” е документация именно на някои от левитиранията на Бора, за които стана дума по-горе: „Бора използваше за дом доста видове градски съоражения и се чувстваше у дома си.” От една страна имаме фотографиите, които представляват статичен документ на проекта, от друга – видеото на Stamenov, което е съвсем различен тип документ, следователно и ново самостоятелно произведение, допълващо основната тема.

Интервенциите на HR-Stamenov в Берлин се причисляват повече към site-specific акции, документиращи определено присъствие в различни видове среда чрез видеопрожекции. Всъщност става дума за неговото присъствие, което бива отбелзано чрез прожектиране на духче върху прозореца на неговата стая, например. „Тези акции не целят критичност или дълбоки връзки, няма кой да ги обясни, тях или ги откриваш, или не” – казва авторът.

Става дума за няколко видеа, в които той използва сградата като декор на дадените интервенции, в които се появява образът. Така за един от филмите, които прави по време на резиденцията в Берлин, той избира едно училище с много типична немска архитектура, където да се появи един дух на прозореца, докато децата приключват занятия и тече родителска среща.

Но site-specific интервенциите на HR-Stamenov заслужават отделно проучване. Що се отнася до проекта „Геометрия на времето” той хвърля известна светлина върху проблемите как се ситуира на изкуството в публична (градска) среда, какви въпроси повдига и какви цели постига? И най-вече какво е мястото на тези практики в съвременното българско и световно изкуство?


[1] Из: Презентация „Геометрия на времето”, 17.01.2012 г., Гьоте институт – София

[2] Из: Презентация „Геометрия на времето”, 17.01.2012 г., Гьоте институт – София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s