За фестивал „Процес – пространство” и неговият основател

на

Фестивал „Процес – пространство” на 20 години

Заслужено определян като единствения фестивал за съвременно изкуство у нас, функционирал без прекъсване в продължение на 20 години, „Процес – пространство” е повече от ежегодна проява. С мащабната си колекция от над 2000 оригинала и с дългия списък от български и международни участия през годините, фестивалът има правото да претендира за качество на селектираните автори и произведения, създавайки условия за традиционност и приемственост.

Фестивалът се организира от 1991 г. насам в град Балчик, като само през 2001 г. се провежда в Русе. В лицето на своя основател и главен организатор Димитър Грозданов „Процес – пространство” се явява наследник на първите неконвенционални опити и тяхния последвал стремеж към институционализиране. Той предлага една възможност за изява на наши и чужди артисти, а последвалият обмен на информация и умения между тях играе важна роля за ситуирането на българското съвременно изкуство на международната арт сцена.

Една от първоначалните и отстоявани до този момент идеи на фестивала е неговата колекция да се превърне във фонд на един бъдещ музей за съвременно изкуство или галерия. Тази идея не е отмряла – даже напротив, колекцията продължава да се увеличава постепенно с всяко едно издание на фестивала, чакайки търпеливо възможността да изпълни първоначалната си цел.

В рамките на настоящата изложба бяха представени около 300 произведения, създавани през тези 20 години, някои творби от колекционери и автори – дарения за „Процес – пространство”, както и работи от самостоятелни изложби, организирани в рамките на фестивала. По-голямата част от селектираните за изложбата работи са живописни, а част от останалите произведения, като акции, пърформанси и инсталации, са представени чрез документация.

Освен от България във фестивала през годините са взимали участие художници от различни държави – Австралия, Австрия, Албания, Белгия, Босна, Великобритания, Германия, Естония, Израел, Испания, Италия, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Македония, Румъния, Сан Марино, САЩ, Сърбия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Швейцария, Швеция, Япония. Част от най-ценните чуждестранни произведения от колекцията можеха да бъдат видяни и в настоящата представителна изложба – Ерик Тьонсберг (Швеция/Испания), Феликс Анаут (Испания) и Кари Гууд (Ирландия), Голдън Картър (САЩ) и други.

От българска страна бяха представени произведения на едни от най-големите имена не само в живописта, но и в изкуството ни въобще. Организационният екип кани от класици до експериментатори, без да поставя органичения, което всъщност представлява и специфичния облик на фестивала.

През годините към екипа, работещ по фестивала, начело на който неизменно стои Димитър Грозданов се присъединиха и Александър Костов, Атанаска Петрова, Борис Клементиев, Велина Христова, Галина Декова, Галя Йотова, Дан Тенев, Диана Георгиева, Диана Попова, Екатерина Акрабова, Елена Иванова, Елена Панайотова, Ирена Атанасова, Лиана Димитрова, Лидия Георгиева, Милена Стамболийска, Мина Дечева, Пенка Минчева, Росица Маринова, Силвия Бояджиева, Христина Бобокова, Христо Господинов (Печката) и др.

Фестивалът дължи благодарност и на своите партньори: СБХ, Община Балчик, Галерия Балчик, Лотос ЕАД, Дионисиус ЕАД и други, както и на  основния си спонсор – Пламен Бобоков и Приста Ойл Холдинг ЕАД.

Инсталация 8

Няколко картини от представителната изложба на фестивал „Процес – пространство”, изложени на първия етаж, взеха участие и в следващата изложба – тази на основателя на фестивала Димитър Грозданов. Това са творбите на Албена Казакова, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Димитър Грозданов, Арвидас Баутринис (Литва) и Ерик Тьонсберг (Швеция/Испания) и Гунул Нюоору (Турция).

Самостоятелният проект, наречен „Инсталация 8”, е авторски прочит на меланхолията и белезите, които важните за нас хора оставят в живота ни. Инсталацията от два стари стана с останалите по тях текстилни нишки, скулптура на любимото куче на автора, изсъхнал букет и неонови надписи – имена на сантиментално значими за него хора, е допълнена от няколкото работи от изложбата на фестивала, нарочно оставени несвалени. Тяхното значение, както и това на създателите им в живота на Грозданов също е голямо. Или по-скоро фестивал „Процес – пространство” като осмислящ творческия му и житейски път? Като звуков фон се чува музиката на японската композиторка Акеми Ишижима.

Колкото и на пръв поглед да изглежда сантиментална, инсталацията свързва принципа на смяната на контекста – становете, които сами по себе си са носители на съвсем различна информация, сега, чрез авторовата намеса, пребивават в едно ново пространство и са носители на предварително зададени от него смисли. Концептуалността на работата се предава чрез текста – нарочно търсена затруднена четимост на изписаните с неон имена или свойство на материала.

Истината е, че колкото и да се опитвах да погледна на двете изложби като на отделни събития, фестивал „Процес – пространство” не би бил това, което е, без своя създател Димитър Грозданов, както и обратното. Те са идентични, съизмерими и винаги единият ще предизвиква асоциации с другия.

2 коментара Добавяне

  1. дадаист каза:

    много съм радостен ,че съществува този фестивал.Правете повече реклама.

  2. много се радвам като чуям че някои фестивали се провеждат с години т.е. още от 90-тите години; това е за поздравление; наистона правете повече реклама защото има прекрасни неща които засужава да бъдат видяни от много хора – поздрави и до скоро

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s