Нашето слънце своя път измина

на

Съществува ли понятието „изложба за сбогом”? И ако да – каква ли вътрешна сила е необходима, за да се захванеш с организирането на едно подобно начинание?

Не бих искала да определям изложбата на Георги Ковачев – Гришата и Милка Пейкова „Нашето слънце своя път измина” като „сбогуване”. Най-малкото, защото няма как да кажеш сбогом на едно подобно мащабно, богато и значимо творчество, каквото е тяхното. И освен това, защото то винаги ще остане живо за поколения напред. Според мен настоящата изложба може да се определи дори не като ретроспекция, а по-скоро като бенефис – най-доброто от дългогодишната работа на двамата съпрузи.

Снимка - Дени КръстевАкцентът е поставен върху творбите на Гришата, аранжирани в централната част на галерия „Райко Алексиев” – живописни платна, монотипии, рисунки и документация. Милка Пейкова подрежда две табла със снимки на рисувани от нея портрети на известни личности, както и няколко от характерните за нейното творчество шрифтови композиции в малката зала на галерията. Както самата тя казва в съпътстващия информативен текст: „Участието ми в изложбата е символично”.

Картините на Георги Ковачев са избрани от ателието му. Представени са работи, от които зрителят, запознат или не с творчеството на художника, има възможността да си изгради цялостна представа за присъщия му характерен и неподражаем стил. Експресията на цвета, мазките и линията поразяват със своята сила и искреност. Любопитно е как въпреки тенденциите от това време (в изложбата са показани работи предимно от 70-те и 80-те години) той запазва типичните за него сюжети и теми и продължава да ги развива в една и съща стилова посока. 70-те години са период, когато фигуралната композиция малко по малко започва да отстъпва пред разнообразието от жанрове и пластични решения. Представените в изложбата примери са със заглавията „Среща”, „Три жени (Театър)”, „Спомени”, „Конфликт”, „Възпоменание за баба Гана” – всичките неконкретни и освободени от каквато и да е преднамереност или персонализация. Те са по-скоро събирателни образи, също както и портретите му. Българката – майка или девойка – е представена винаги с издължени черти, излъчваща спокойствие и определена доза величие.

Специално внимание заслужават пейзажите му. От експресивните и декоративни творби, наречени „Приказна планина”, през звучащите по-скоро като взаимодействие между цветни петна „През май” и „Пролет”, до експериментаторските „Ранената ми пролет”, „Моята земя” и „Снегът се топи” и монументалните „Родни багри”, всички те олицетворяват характерното живописно чувство и майсторството на художника.

Не е достатъчно само художественото съпреживяване на природата и трансформирането й през призмата на личното възприятие на живописеца, а трябва да има внушение, идея, талант. Ковачев притежава всичко това, ето защо се нарежда до най-обичаните художници на своето време. В тази връзка, в предговора към монографията за него Атанас Нейков пише:

„Творчеството на Георги Ковачев е сложно, носещо белезите не само на една изострена художническа чувствителност, но и на една мисловност с ясно определена пластична и живописна концепция, която довежда вълнението на художника до стил в картината”.Снимка - Дени Кръстев

Въпреки съвместното си съжителство, нито един от двамата не се повлиява от артистичните възгледи на другия. Милка Пейкова посвещава творческия си път на портрета, но не на обикновения, статичен и строг портрет. Тя успява да охарактеризира изобразяваната от нея личност, включвайки я в цяла композиция от разнообразни елементи. Образите излъчват светлина, те са просто себе си. Другата важна част от нейното творчество са шрифтовите композиции, за който Николай Труфешев в том „Картинна галерия” от 1992 г. казва:

„Платната й външно могат да ни се сторят декоративни, но всъщност в тях са закодирани тайни с богато смислово съдържание. Платна – енигми, ребуси, в които зрителят, уловил първата дума, захласнато търси останалите, докато накрая стигне до любим стих от Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Блок или Верлен. В тези творби съчетанието между текст, графичен израз, колорит въздействат едновременно върху сърцето и разума”. Тези работи звучат цялостно не само цветово, но и композиционно. Заедно с шрифтовете, съставени от двамата, те представляват днес една значима част от нашето типографско наследство.

Разнообразна от гледна точка на представените в нея произведения, изложбата на Георги Ковачев и Милка Пейкова разкрива пред зрителя многоликото и богато творчество на двамата художници, изкуство, за което времето, условията и възрастта са без значение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s