Нов минимализъм

на

Теоритизирането на повечето художествени прояви днес често е невъзможно. Поставянето под общ знаменател – също. Ето защо се чувствам провокирана да коментирам в един текст две изложби – тази на Венцислав Занков„Нова призрачна живопис” в галерия „Ракурси” и на Петер Цанев„Инструменти на съпричастност” в галерия „Райко Алексиев”, защото за мен те определено имат допирна точка. Търсенията на двамата автори са твърде разнопосочни що се отнася до изразните средства.

Венцислав Занков се ориентира към живописта, към пестеливата линия, лесно асоциираща се с рисунка, но все така експресивно натоварена. Петер Цанев, от друга страна, работи в областта на инсталацията, но не бъбривата, социално ангажираната или политически инспирираната. Работите му са изчистени до минимализъм, до толкова, че  ако бяха двуизмерни, то те щяха да бъдат рисунки. Именно това е общото между двете изложби – в едната живописта е изчистена до линеарност, в другата – инсталацията е сведена до триизмерна рисунка. Минимализъм, еднакво приложим за всяка една област на творчество, който се асоциира с лекота, ефимерност на похватите за работа и пестеливост на изразните средства. Дали можем да говорим за определена постмодерна тендеция или е просто съвпадение на авторови търсения?

В „Нова призрачна живопис” тази минималистичност на изразните средства е зададена още в заглавието на изложбата. Призрачното предполага лекотата на живописната линия, която само на моменти „звучи” върху платното. Акцент в монохромните работи е поставен върху лицата, изкривени в екстаз, напомнящи „Викът” на Мунк, върху някои от външните полови белези на „персонажите”, които въпреки това продължават да изглеждат безполови.

„Инструментите на съпричастност” на пръв поглед приличат на кинетични скулптури, сякаш всеки повей може да ги задвижи. Тяхната пространствена линеарност ги прави двуизмерни – на зрителят му е достатъчно да ги гледа статично, само от едно място. От време на време някъде в пейзажа се обажда син акцент – пластмасова кофичка или пликче с вода. Изложбата е мислена сякаш като картина – изчистена до минимализъм.

Случайни или не са тези сходни търсения на двамата автори, които творят в съвсем различни сфери? Или вече можем спокойно да говорим за един нов, постмодерен минимализъм, характерен за нашата действителност и еднакво приложим за всички области на творчество. Въпреки че в никакъв случай не може да става дума за тенденция, той започва все по-често да се появява в галериите, дотолкова, че по-скоро става правило в съвременното българско изкуство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s