Речникът на Морфей *

на

*  Заглавието е взето от творбата на Елена Панайотова „Речникът на Морфей”, която участва в кураторския проект на Николай Маринов „Кутии за сънища”, СБХ, ул. Шипка 6

Обикновеният зрител обича кураторските проекти. Те са някак си по-лесно смилаеми за съвременната публика, защото художествената информация в тях е предварително класифицирана, подредена, дори преведена и чак тогава представена в галерията. Темата, която е зададена, предоставя възможността за предварителна нагласа и формиране на определени очаквания, припомняне на знания или осъществяване на ред асоциативни връзки. Това автоматично превръща този тип изложби в интригуващи и занимателни събития, подходящи за широката публика.

Когато кураторският проект е обвързан с тематиката на сънищата или детството, комбинацията е още по-интригуваща. В това отношение „Кутии за сънища”, проект на Николай Маринов, който обединява над 40 художника, определено се оказа доста любопитен. Той поставя ред въпроси, свързани с творческата дейност, сънуването и взаимодействията, които те си оказват. Любопитна е препратката, която кураторът прави към детството. В известна степен тази негова изложба се явява естествено продължение на проекта му от 2007 г. – „Стратегии в контекста на Детството” – също толкова мащабна и сполучлива. Тук детството отново се преплита с основната тема, защото често сънищата ни, кошмарите ни са плод на този най-ранен период от нашия живот. Ето защо голяма част от участниците съвсем естествено обръщат поглед към него в своите проекти. Както каза по време на откриването Петер Цанев, в тази изложба „детството е заложено като капан”. Капан, в който волно или неволно попадат например работите на Мартина Караиванова – „Детски свят” (триптих), Станислав Памукчиев – „История за Teddy bear”, Миглена Алекснадрова – „Колекция от магически предмети” и „Набор от магически инструменти” 1, 2 и други. Аз съм склонна да възприема този „капан” като поредния експеримент на куратора, чрез който той отново успя да докаже неразривната връзка между детството и творческия процес, интерпретиран този път обаче през призмата на съновиденията.

Всяко от произведенията, представени в изложбата е крайно субективно, също като сънищата за всеки един от нас. Те са твърде лични, понякога прекалено откровено представящи съкровената авторова душевност. Колкото художници, толкова и вариации по темата. Но въпреки субективността си, те притежават едно много важно качество – способността да преведат с помощта на изразните средства на съвременното изкуство на разбираем за обикновената публика език тези свои лични вълнения. Сънят тук се явява и като медиатор между публиката и произведенията. От една страна той ни е близък и познат, от друга, неговата природа предполага мистичност, субективност и неразбираемост, която ние безрезервно приемаме. Ето защо темата за сънищата толкова органично и сполучливо се свързва със съвременното изкуство като изразител на творческото намерение и идея.

„Кутиите за сънища”, който Николай Маринов е събрал в тази изложба въздействат върху зрителя всяка сама за себе си. Той е в състояние да разглежда с часове една от тях, навлизайки без срам в личното пространство на художника, което той доброволно е изложил на показ. И след това да мине към следващото, без да се чувства неудобно. Но въпреки това изложбата притежава определена цялостност, като една голяма, мистична кутия за сънища, събрала в себе си множеството малки кутии.

Вариантът на статията, публикуван във вестник „Култура“, Брой 18 (2636), 13 май 2011


5 коментара Добавяне

  1. Супер статия :))) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често :))

    1. Благодаря за коментара и за положителната оценка 🙂

  2. Hotel Batihan каза:

    Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух :))

    1. Много благодаря за милите думи 🙂

  3. парфюми каза:

    Много приятно става когато кураторският проект е обвързан с тематиката на сънищата или детството, комбинацията е още по-интригуваща.И би трябвало всяко от произведенията, представени в изложбата е крайно субективно, също като сънищата за всеки един от нас, както се и окача, че е.Много странно сънят тук се явява и медиатор между публиката и произведенията.„Кутиите за сънища”, на твореца Николай Маринов са уникални произведения на изкуството и си заслужава да бъдат видяни от повече хора.Дано да има повече подобни изложби и се надявам да не спирате да публикувате и да ни радвате очите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s