Големият взрив на Credo Bonum

на

Големият взрив, куратор Светлана Куюмджиева, галерия Credo Bonum, 15 март-30 април 2011

„Големият взрив” се случи в най-подходящия момент, когато светът тръпне пред нова реална опасност от същите тези катаклизми, които проектът, макар и бегло, засяга. Първоначално замислен само да напомни за минали екологични катастрофи и важни за съвремието ни проблеми, той съвпадна със събития, които нямаше как да бъдат предвещани.

Екологията винаги е актуална тема, най-малкото защото в наши дни постоянно се случва нещо, което да ни напомни в какво състояние е Земята. В рамките на изложбата са обединени вижданията на авторите за най-различни екологични катастрофи и проблеми, свързани с мястото на човека и взаимоотношенията му с околния свят. Както кураторката казва:

„Изолирана от външния свят, галерията функционира като лабораторно поле, което създава идеални условия за „сблъсъка” на всички тези „частици””.

От реакцията помежду им и от взаимодействието им с публиката трябва да се появи и „взривът”. Той е мащабен и е от космическа важност за българската художествена действителност. Поне такова е било намерението на организаторите. Струва ми се, че това е постигнато – свидетели сме на добре аранжирано пространство, в което произведенията съжителстват, без да си пречат, а самите те са достатъчно любопитни и провокират размисли.

Някои от работите в изложбата са създадени специално за „Големият взрив”, други вече сме виждали. Подборът е достатъчно сполучлив и всички компоненти на експозицията са в съзвучие с идеята и с пространството. С влизането зрителят се сблъсква с Bio-Sapiens на Светозара Александрова – антропоморфна интерактивна скулптура от метална конструкция, пръст, сено, семена, която живее и се развива единствено благодарение на специалните грижи на някое друго същество. Авторката представя и друга работа – „Убийствена мода” (дънков макет на бели дробове, пълни с пясък). Произведението засяга темата за производството на дънки в Турция, чиято технология се оказва пагубна за тези, които работят в индустрията. Докато Bio-Sapiens провокира зрителя в чисто емоционално отношение, „Убийствена мода” ни представя реален социален проблем, който е резултат от технологичния напредък на човека.

Със своите „Мутации” Иво Бистрички ни напомня за трагедията в Чернобил преди 25 години. Той ни запознава с вариант на адаптиране на животинските видове към радиационните условия чрез мутация – „Мутации: Благороден елен” (печат върху хартия и вералит, черна креда), който е пример за връщане назад в еволюцията. В същата техника е и другата му работа от същата серия – „Мутации: Кон на Пржевалски”.

Почти веднага след това вниманието на зрителя е ангажирано от инсталациите на София Христозова и Марта Димитрова „Триста шейсет и пет” (керамични отливки на шишета) и „Водата свърши”, които заемат цялото централно пространство на галерията. Интерес представляват и видеата – „Съобщение от космоса в двора” наКрасимир Терзиев, което коментира проблема с комическите отпадъци, попадащи отново на земната повърхност, както и “Tube” на Рада Букова.

Специално внимание заслужават още два от проектите в изложбата – инсталацията на Петко Дурмана „Комплект за оцеляване след глобалното затопляне” (видео документация от неговия проект, показан в няколко европейски града и в САЩ в периода 2008 – 2010), и “WUMAMPAROI ІІ” (When You Make a Mistake Put a Rose on it) на Вероника Цекова (документиране на т. нар. „антимонументи”). В тази втора част от проекта си авторката противопоставя засяването на слънчоглед на „люпенето” на семки, като провокира зрителя да вземе своето пакетче със слънчогледови семки и вместо да ги „люпи”, да ги посади на 1 май 2011 и после да изпрати снимки от развитието на този свой антимонумент.

В изложбата участват още Никола Енчев и Стефан Ванков със „Зелена архитектура във Филипините”, арх. Николай Маринов с „Устойчива архитектура”, Симеон Стоилов с „АПОФИС” и Бора Петкова и Жулиана Мори с „Напасване на хоризонтите”.

С последните си проекти Светлана Куюмджиева затвърди още повече позициите си на един от най-интересните ни млади куратори. Представя ни винаги любопитни, добре преценени и естетски издържани изложби, в които събира млади художници, заредени с енергия и имащи какво да кажат.

С „Големият взрив” се откри обновеното пространство на бившата галерия „СИБАНК”, съществувала през последните две години като „Върхове/Zeniths”. Днес тя носи името “Credo Bonum” и е част от едноименната фондация, основана от Цветелина Бориславова през 2006 година. Това поставя галерията в една по-различна категория – тази на меценатските проекти. В България сме свидетели на твърде малко примери на меценатска дейност, ориентирана към съвременното българско изкуство. Присъствието на още един говори за осъзнаване на необходимостта от подобен вид подпомагане именно в тази област.

Новото начало на “Credo Bonum”е свързано с нови проекти, политика и партньорства. Надявам се, че това ще провокира поредица от все така добре обмислени и стойностни изложби, и то не само в това пространство, но и въобще.

 

Статията във вестник Култура

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s