Галерия „Сариев” складира съвременно изкуство в София

на

Вероятно вече не трябва вече да се учудваме, че алтернативните пространства като Склада привличат далеч повече публика, отколкото конвенционалните. Или по-скоро е редно да уточним – повече и различна публика. Причините са много, но най-основната от тях е, че в подобно неангажиращо откъм официалност пространство обикновената публика се чувства много по-свободна, непритискана от никакви задължения или етикет, чувства се много повече „на място”, отколкото в залите на която и да е галерия. Това малко или много ни кара да се замислим, че всъщност над пропастта, която зееше между съвременното изкуство и публиката от известно време насам съществува мост. Мост, който беше издигнат незабелязано, но и съвсем целенасочено и трайно, благодарение на културните платформи на не малък брой алтернативни пространства и галерии.

Настоящата изложба „Изкуство на склад” е първата от цяла серия прояви, които галерия „Сариев” ще направи в Склада и представлява общо представяне на произведения от изложби, правени в галерията през периода октомври 2009 – януари 2011 година. Това са Бора Петкова с „EXIST” от 2009 г., Георги Георгиев – Жорас – „Да живее кралят” № 2 от 2009 г. , Емил Миразчиев с „24 карата” – 2010 г., Светозара Александрова с „Забранено” – 2010 г., Кирил Кузманов с „Проект 0 от Проект 01” – 2010 г., Светослав Мичев с „Проект 1 от Проект 01” – 2010 г., Мариела Гемишева с „Любимият ми будоар” – 2010 г., Правдолюб Иванов – „Малко” – 2009 г. и Алла Георгиева със серията „Рецептите на Франкенщайн” – 2010 г. и кулинарното арт-шоу със същото име. Любопитно е, че галерия „Сариев” закупува серия от аматьорски снимки на всички тези произведения в сегашната им среда и ги излага в „Склада”. Това чувство за историчност или дори загриженост към съдбата на авторовите „рожби” заляга в основата на правилното документиране на съвременното изкуство и явно от галерията са наясно с това.

Смущаващото в изложбата за мен беше до колко пространството успя да погълне произведенията и да ги превърне в едно хомогенно цяло. До толкова, че в един момент зрителят да започне да се чуди кое е интериор и кое – работа на някой от селектираните автори. Вероятно постигането на подобно цялостно излъчване е било целенасочено. На тази мисъл навежда и схемата с разположението на работите в залата, която организаторите раздаваха на посетителите още с влизането. Нуждата от поясняване, било то чрез обяснителен текст или схема вече станала основна характеристика на нашето съвременно изкуство. Това от една страна превръща зрителя в откривател, който върви с план в ръка, търсейки творбите в залата. Тук ключов момент е елементът на изненадата, както и възможността за  асоциативни връзки и лична интерпретация, които тази недоизказаност предоставя на зрителя и които са от изключителна важност за правилното разбиране на съвременното изкуство. От друга страна обаче чувството за незавършеност и неудоточненост на произведенията в пространството може да носи и негативен заряд, ако някой го определи като пропуск в организацията. Все пак, необхдимо е да се отбележи, че представянето на произведения на съвременното изкуство се подчинява на малко по-различни закони, които се свеждат до кураторската преценка. А това автоматично субективизира оценката, която критикът или зрителят може да даде за изложбата.

Новият проект за сътрудничество между галерия „Сариев” – Пловдив и Склада – София ме наведе на мисълта до колко е необходима някаква мениджйрска програма за управление на подобен тип пространства или е достатъчно просто да имаш опит като галерист или организатор. Или накрая, както винаги,  всичко се свежда до субиктивното начало и личния възглед на куратора? Това са въпроси, чиито отговори се коренят в едно по-обстойно изследване на програмите и представените проекти на по-голям набор от такива пространства, което ще бъде и обект на по-нататъшните ми изследвания по темата. За сега, с ясни правила или без, значението на тези алтернативни пространства за развитието на съвременното българско изкуство остава безспорно.

 

Един коментар Добавяне

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s