Спартак Дерменджиев – „Стената“

на

за битките – не нашите,

а  които ни избраха и посочиха

битки без победители

за живота, който не живяхме

живот ненужно похабен

за нашия живот

за времето минало и настояще

години, които искаме да забравим

ако можехме да простим

Спартак Дерменджиев

„Стената” 2011, галерия Астри

СтенатаПоследният проект на Спартак Дерменджиев ме върна назад в спомените ми от едно пътуване до Венеция. Там, на една от фасадите, времето и влажният въздух бяха сътворили нещо изключително необичайно – картата на България. Гледах тухления отпечатък на стената и си мислех с колко много символизъм е изпълнено това дело на природата – тук, в един от най-бленуваните градове на Западна Европа, образът на нашата татковина върху олющената тухлена стена олицетворяваше невъзможността на „българската мечта”, безнадеждността на битката за себедоказване, зазидания изход към бленувания живот.

Дали Спартак е имал предвид точно тези усещания, когато се е захванал със своя проект, озаглавен „Стената”? Дали неговата стена, изградена от живописни модули, е носител на същата тази безнадежност, която асоциирах гледайки венецианската фасада? Вероятно. Но неговата тухлена България се появява като призрачно видение, мираж сред облаци и късчетата синьо небе. Тази България – мечтата за по-добър живот тук е представена като нещо невъзможно и нереално и всеки, който тръгне към нея, неизбежно бива посрещнат от здравата тухлена стена на реалността.

„Стената” е проект, замислен като инсталация, разположена в цялото пространство на галерията. Освен живописта, той включва и малки пластики – бикове и проучвателните рисунки към тях. Всъщност тези скулптури са в основата на авторовата концепция. Заредени с динамика, вътрешно напрежение и експресия, биковете на Спартак Дерменджиев препускат към Стената, стремително забиват рога в нея, огъват телата си под непреклонността й или все пак успяват да я пробият, оставайки заклещени там.

Както и в предишната си изложба от 2009 година, озаглавена „Бяг”, представена отново в галерия „Астри”, така и в тази, авторът ни показва концепция, която би получила толкова различни тълкувания, колкото и зрители посетят изложбата. Тази гъвкавост в подхода му, недоизказаността и свободата на интерпретацията, характерни за творчеството му, го превръщат в един от най-любопитните автори на нашето съвремие. Интересен с това, че не натрапва лично мнение и винаги остава възможност за размисъл и тълкувание, Спартак успява за запази връзката между публиката и своите произведения именно благодарение на тези си негови качества.

А съществува ли по-успешен начин за предаване на послания от този?

3 коментара Добавяне

  1. поздравления каза:

    много човешки, много топло и съпричастно написано.
    Този материл ми припомни нещо забравено, че и критиците се вълнуват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s