Международен арт фестивал „Водна кула” 2010

на

Международният фестивал „Водна кула” за поредна четвърта година се нарежда сред поредицата от летни събития, които смело опровергават тезата, че през „отпускарския” сезон изкуството също излиза в почивка. През летните месеци, когато много от частните галерии, превърнали се в основна институция в момента, затварят врати или организират фондови експозиции, арт фестивалите предлагат сполучлива алтернатива за тези, които не искат да прекъсват културния си живот.

Голяма част от тези фестивали вече са станали традиционни, като морските – „Видеохолика”, „Август в изкуството” (Варна), „Процес – пространство” (Балчик), Награди за съвременно българско изкуство на МТел, които за съжаление тази година няма да се състоят и други. Тези прояви под една или друга форма запълват зеещите празни пространства в културния ни живот, не само през лятото, но и въобще. От известно време насам подобни събития не се третират като нещо ново и авангардно, а са част от ежедневието ни и дори си спечелиха прозвището „алтернативни”. Алтернативни на какво – на „официалното изкуство” от частните галерии, на кураторските проекти или на „тясно профилираното ни колекционерство”? Какъвто и да е отговорът, българското съвременно изкуство днес се нуждае от алтернативи на всичко, дори и на самото себе си, защото еднообразието или по-скоро липсата на възможности се оказва пагубна за него. Всяка форма на стимулиране на неговото случване и социализиране в случая играе положителна роля. Така тези фестивали, от една страна създават среда, в която съвременното изкуство вече придобива статут на реално случващ се творчески процес, а от друга предоставят възможност за изява на творци, които по една или друга причина остават в страни от галериите и кураторските изложби. Важно е да се отбележи и че по време на тези организирани събития се осъществява и така необходимия за всеки артист обмен на идеи с чужди автори, тоест, стимулира се мобилността, което е и една от основните цели на Европейската програма за култура и политиката на ЮНЕСКО.

Фестивалът „Водна кула” напълно отговаря на изброените по-горе характеристики. Организаторите са сдружение „ИМЕ”, което още от 2006-та работи за създаването на независими арт центрове в изоставени градски места с историческо значение с цел както тяхното повторно възраждане, така и намирането на алтернативни форми на творческа изява. Изоставената до скоро водна кула в квартал Лозенец е първото такова място. На нейно име се кръщава и фестивала, който се провежда с неизменната подкрепа на местната община, която миналата година предприе действия да вземе кулата от ВиК и да я превърне в арт център. За тази цел през есента на 2009-та по случай 80-тия й рожден ден се организира ден на отворените врати, чрез който да се популяризира идеята.

Фестивалът е естественото продължение на тази дейност. Организаторите избират освен водната кула още две места – старата баня и ротондата в Банкя и подземието на сградата на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и бул. „Мария Луиза”, където се намират археологическите находки от крепостните съоръжения на антична Сердика. Тези пространства приютяват инсталациите, видеата и експерименталното кино, уъркшопите на чуждестранни и български автори. Тазгодишният фестивал протича под мотото „Проницателност” и да вземат участие в него са поканени артисти от Швеция, Франция, Англия, Испания, Армения, Турция и Хърватска. В условията на съвместна работа или просто на време, което да прекарат заедно, българските артисти получават възможността да се запознаят от близо с идеите и начините на работа на чуждестранните си колеги, а те, от друга страна, да се докоснат до по-различна от тяхната културна действителност. Това е практика, която датира отдавна дори и в България и в арт фестивалите успява да изкристализира като тенденция и необходимост.

Организаторите си поставят амбициозната цел да пердставят пред публика съвременни тенденции в експерименталните визуални изкуства и пърформанси. За целта те се спират на имена, които не са популярни в България, но с дейността си по един или друг начин са типични за своите държави. Такъв е случаят със Стина Персдотер и Никлас Халберг, които работят под името „Формверк” и през 2004 г. основават едноименния арт център в Швеция. Те се представят с видео и фото инсталации във водната кула в квартал Лозенец. В същото място, с избрани видеа участва и творческият колектив от Франция „Би Шийс”. В кулата показват своите работи и българските артисти Бензо и Роко, а филмовата селекция е на Том Кърк от Великобритания.

В старата баня в Банкя откриваме отново формацията „Формверк” с видета “Pure” и “Neo Verus”, също така и Арни Гудмундсон, Кристиян Риелоф и Юха ван Инген от Швеция и Финландия с фотоинсталация в кръглия басейн на банята. Една част от авторите правят своите работи съобразявайки се със самите помещения. В този смисъл интерес представлява и инсталацията на Врюр Тицян от Армения, в която стириопорените скулптурни елементи влизат във взаимодействие с околната среда и инвентара на банята. В случая авторът подрежда своята работа върху едно от кожените легла.

Изключително любопитна е и светлинната инсталация на Линдси Дънкансон „People in Greenhouses”, която представлява умален макет от хартиени къщички и е резултат от детските уъркшопи, които тя проведе по време на фестивала. Възможността за включване на зрителите в творческия процес е една от вай-важните характеристики на този тип фестивали и уъркшопите в частност. Скъсяването на дистанцията между публика и артисти е съществена крачка към преодоляването на проблема, наречен „социализация на съвременното изкуство”. Подобни проекти, като този на Линдси трябва да се случват, защото разбирането и възприемането на изкуството трябва да се възпитава още от ранна детска възраст.

Заедно с Марек Габиш Линдси Дънкансон прави и инсталация, която представлява женска фигура от окосена трева, разположена по средата на пода на банята и  комуникира по удивителен начин с атмосферата на изоставената сграда. По същия начин използва даденостите на помещението и Маркос Видал от Испания, който превръща една цяла стая от банята в свое произведение чрез отпечатване на изображения по плочките на стените и пода. От Българска страна са представени видео инсталацията – куфар на Бензо, както и видеата на Ния Пушкарова, Ягама и Боно и инсталацията на Румен Димитров – Попа.

В подземието при кулата на крепостта Сердика беше представен саунд пърформанса „Скандинавика”, дело на Арни Гудмундсон, Кристиян Риелоф и Юха ван Инген. В това помещение са представени предимно филмови селекции – тази на Мари Лосие и Мат Хълс, селекцията от късометражни филми на Нина Боянова, представени на различни европейски фестивали, както и филмите “Trilogy room 237” с режисьор Армандо Константино, “Second Nature” – Любомир Драганов и “Dandelio” на Игор Христов.

По време на първите два дни от фестивала се организира и арт базар, където млади автори представиха последните си работи в областта на приложните изкуства и занаятите. Относно тази част от фестивала също могат да се направят интересни изводи, като например това, че напоследък се забелязва отлив на приложните артисти с академично или друго професионално образование за сметка на т.нар. самоуки твроци.

Друг интересен момент беше организираната съвместно с общината дискусия на тема „За алтернативни арт пространства”, в рамките на която бяха представени европейски и български арт центрове и бяха изтъкнати ползите от използването на алтернативни градски простванства за артистични цели.

Идеята изоставени градски пространства да се превръщат в алтернативни арт центрове датира от доста отдавна. Достатъчно е само да си спомним времето на акциите и хепънингите в Бирената фабрика, например. Трудно можем да подтиснем усещането, че нещата се повтарят, че тази идея намира своето приложение и днес, след като потъна в забрава за няколко години. И не може да не се попитаме защо в определено време, подбудено от някакви икономически или политически причини изкуството (по-точно тези, които го правят) започва да търси алтернативни форми на социализация? Дали днес по някакъв начин творците ни сега не се чувстват както тогава? Но това само историята може да реши. На нас ни остава само да пордължим да подкрепяме подобни инициативи, като фестивала „Водна кула”, защото в разнообразието от алтернативи може само да бъде от полза.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s