Реминисценции за XXL или 15 години по-късно

на

По повод съвременното ни изкуство, в последно време рядко се спрягат думи като „радикализъм”, „бунтарство”, „новаторство” и ако случайно биват споменати, то това е по повод тяхното отсъствие, отколкото за нещо друго. Присъщи за вече безвъзвратно отминалото време на 90-те години, днес те остават по-скоро носталгичен спомен, наситен дори с лек романтичен патос. Но дали всъщност нещата стоят така? Отговор на този въпрос липсваше до момента, когато групата XXL не напомни за себе си със своята „ретроспективна” изложба „Реминисценции от 90-те”, подредена в СГХГ.

За мен изложбата наистина беше „ретроспективна” или поне с такава нагласа отидох да я разгледам. Самото й наименование също го подсказваше – за термина реминисценция (мн. реминисценции, ж. р.) в речниците четем –  1. Смътен спомен, отзвук от чуждо; 2. В литературата – несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук. Не беше ли това целта на изложбата – повод да видим най-доброто от групата през годините, просто напомняне за нейното съществуване и леко докосване до духа на 90-те?

Реминисценцията се случи, но на две нива – видяхме отново станалите вече емблематични произведения, като видеото на Расим „Дрога”, менчето на Свилен Стефанов, „Гумените глави” на Георги Тушев, припомнихме си приносът на Анатолий Осмоловски и Борис и Габриела (Петрова) Сергинови към нашето пърформанс изкуство, сетихме се отново за имена като Хубен Черкелов, Росен Тошев, Георги Ружев, Георги Тушев, Генади Гатев, Димитър Яранов, Иван Кюранов и други. Имахме възможността днес, след определена времева дистанция да се запитаме отново за актуалността и въздействието на тези работи и да видим реално какъв спомен са оставили те и до колко историята е превърнала този спомен в действителен факт.

Това беше само формалната страна на изложбата. На едно друго ниво реминисценцията се случи отново, преекспонирайки тогавашните реакции на обществото към групата в днешни дни. Дали това е било нарочно търсено, експеримент от страна на авторите от XXL или случаен ефект могат да кажат само организаторите на изложбата. А и на този етап причината не е по-важна от следствието – а именно отзвука, който „Реминисценции от 90-те” предизвика в пресата и в арт средите.

Масовите средства за комуникация видяха в изложбата още един повод да затвърдят вече до болка грешните и баналните думи – клишета, като „авангард” и „модернизъм”, да разчоплят и съответно раздразнят отегчения данъкоплатец с определението „скандално изкуство” и „провокация”. Това, естествено, предизвика и вълната от остри коментари, тип „чешене на езика”. Но българският творец или поне членовете на групата XXL никога не са се вълнували от хорското мнение. Все пак за мен беше любопитно как сега, също както и тогава през 90-те, читателят може да попадне на идентични по същност коментари от типа „не разбирам”, „грозно е”, „къде отиде красивата живопис”, без въобще да се замисли, че дистанцията, която времето му е предоставило, му дава ценната възможност да определи това изкуство, което вижда, като свидетелство за ситуацията, в която е било създадено и да оцени неговата социална ангажираност като документ на времето.

В оределите редици на нашата незнайно защо все още претендираща за „войнствено настроена критика” ретроспективната изложба на XXL повдигна няколко въпроса, които на мен, честно казано ми повлияха по същия начин, както и коментарите от масмедиите. Не поради безпочвена заядливост, а просто защото стояха някак си неактуално. Някъде сред феминистките обвинения и повдигнатия въпрос за авторството на определени творби и значението на едни или други личности за развитието на групата, се открои и най-важният проблем, върху който смятам да спра вниманието си – този за радикалността на изкуството им или по-скоро за хипотетичната му „липса”. За да се определи точно значението на този термин и какво въобще е радикално, трябва да си зададем елементарния въпрос „радикално спрямо какво”? Спрямо всичко останало, което се е правило през 90-те или спрямо това, което се е правило по света тогава? Или може би спрямо самото себе си? Обвинението в липса на радикалност изисква малко повече обосновка, защото така излиза, че „вие обещахте нещо, но не го изпълнихте”, което граничи вече с неоправдани очаквания, а това е нещо съвсем различно и няма нищо общо с дейността на групата. Вероятно тези „очаквания” са се появили в следствие на обявения манифест, в който те представят своите възгледи за изкуството и художествената ситуация в страната. Ключът тук е думата „възгледи” – в манифеста става дума за личната оценка на авторите, за техния така да се каже „псевдоестетически бекграунд”. А и всъщност в голяма част от работите на XXL откриваме именно тези идеи, заложени в него – осмиването на фолклорното, на вечните пластически стойности и художникът – бохем, дори на неконвенционалното или експортното изкуство. Това, че тези работи по една или друга причина не са намерили място в настоящата изложба е въпрос на кураторски възглед. Селекцията на „Реминисценции от 90-те” не претендира за изчерпателност или представяне на най-доброто от дейността на групата, затова и не можем да имаме претенции за нивото на радикалност или провокативност на представените произведения. Те са просто реминисценции от 90-те години и в рамките на изложбата това е напълно достатъчно.

Тук липсата на едни или други автори или произведения не следва да се разглежда като „лична разправия”. Според мен ключът към селекцията се крие в последвалата изложба в галерия „Академия”, представяща новите творби на все още работещите автори от групата. Любопитен момент е, че тя беше логичният завършек (или може би началото?), последвал от инвазията на самостоятелните изложби на авторите от XXL. През изминалите две  години имахме шанса да видим такива на Свилен Стефанов в галерия „Аросита”, на Иван Кюранов в НХГ и „Аросита”, на Красимир Добрев и Косьо Минчев пак в същата галерия. Дали още от тогава групата не е подготвяла своето своеобразно завръщане? Всъщност тези автори никога не са спирали да работят в една или друга сфера. Вече порастналите момчета днес показват едно все така самостоятелно и социално ангажирано изкуство, не въпреки някой, а заради самите себе си. И с него не искат да доказват каузи, а просто да манифестират своето непромемено отношение към изкуството, което трябва да бъде такова, каквото го чувстваш и да обслужва единствено и само твоето собствено его.

Изложбата в галерия „Академия” стои изчистено откъм произведения, те са по-скоро акценти, преставящи конкретното авторово търсене. Интересни са социално ангажираните работи на Борис Сергинов – „Точки + пожарни = безкрайност. С лош човек можеш да се разбереш, но с прост никога. (По Бойко Борисов и Деймиън Хърст)” и Генади Гатев – „Сметка за ток”, реплика на битоописателнтие сцени от българското следосвобожденско изкуство. Любопитни са също така и живописните интерпретации на Расим, който използва урина, за да живописва, концептуалното смесване на традиционната медия с текст при Росен Тушев, живописта на Хубен Черкелов, Косьо Минчев и Свилен Стефанов, Акротомофиличните рисунки на Петер Цанев.

Дали вече можем да говорим за завръщането на XXL на българската художествена сцена или по-скоро авторите от групата успяха да ни покажат, че те всъщност никога не са си тръгвали от там? И дали „Реминисценциите от 90-те” не наведоха повечето от нас на мисълта, че по един или друг начин не сме излизали от това десетилетие? А може би XXL за пореден път успяха да покажат на българската арт критика и публика, че съвременното ни изкуство, сега, повече от всякога трябва да бъде независимо и свободно от условности и предразсъдъци.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s