SHORTLIST 2010 (или Наградите за съвременно българско изкуство на Гауденц Б. Руф) бяха връчени без особени изненади за нашата публика. На всеки, който следи художествения живот у нас, след като хвърли бегъл поглед на списъка с номинираните, му беше някак си лесно предвидимо да отгатне тазгодишните победители.

За млад автор, измежду Стела Василева, София; Велизар Димчев, Пловдив; Калоян Илиев – Кокимото, Варна; Кристина Иробалиева, София/Женева; Луиза Марган, София/Виена; Петър Минчев, Варна, журито избра Стела Василева, която през пролетта на тази година дебютира със своята изложба „Формално” в рамките на платформата „Място за срещи” в галерия „Васка Емануилова”. В нея тя третира темата за труда, като я пречупва през своите разбирания и я представя пред зрителя изчистена от всякакви политически, икономически или социални натрупвания. В селекцията на Гауденц Руф тя участва с „Шивачки” и видеото „Равномерно”, както и със серията рисунки „Слонът и неговите приятели”. Това не е и първата номинация на Стела за тези награди – тя е била в „шортлиста” и през 2007 г.

За утвърден автор са номинирани Гълъб Гълъбов, София; Даниела Костова, Ню Йорк; Иван Костолов, Пловдив; Владимир Митрев, София/Берлин; Десислава Морозова, София; Иван Мудов, София; Орлин Неделчев, Варна; Симеон Симеонов, София; Валентин Стефанов и Нина Ковачева, София/Париж; Симеон Стоилов, София, измежду които журито се спря на Иван Мудов – име, което основателно можем да наречем утвърдено в българските и международните арт среди. В изложбата той представя проекта си „Румънски номер”, който авторът изпълнява, за да събере средства за закупуването на произведения на изкуството, с които да създаде собствена колекция. Абсурдността на тази идея всъщност олицетворява и дори осмива реалната ситуация, в която е поставено българското изкуство в отношенията му с частните колекционери.

В тазгодишната селекция акцентът е поставен върху живописта и инсталациите. За разлика от предишното издание, например, класическата медия присъства по-осезаемо. Към нея са се ориентирали Кристина Иробалиева и Петър Минчев от младите автори и Гълъб Гълъбов и Иван Костолов от утвърдените. Друга особеност на изложбата е нейната разнопосочност от гледна точка на проблеми и теми, които вълнуват авторите, което води до разнообразие на представените произведения. Това разнообразие може да носи както положителен знак, представяйки по-изчерпателна извадка от българското съвременно изкуство, така и отрицателен, ако бъде разглеждано като пречка за цялостното излъчване на изложбата. Но все пак, „Наградите за съвременно българско изкуство на Гауденц Руф” са селекция от произведения на номинирани автори, а не кураторски проект, за това цялостно звучаща изложба трудно би могла да се получи. Друг е въпросът, че при миналогодишното издание на конкурса някак си успя да за се пребори с този проблем.

Друг интересен момент, който се наблюдава при организирането на това събитие, е все по-лесната предвидимост на наградените автори. Това е симптом не само на тази изложба, но и на българското съвременно изкуство въобще. Всеки, който следи ходужествения живот в страната, е наясно с т. нар. „групи” от автори, фаворизирани от определени куратори. Присъствието на тези куратори в едно или друго жури лесно може да ни наведе на мисълта кои ще бъдат номинираните, съответно наградените. Тази ситуация има своите положителни страни – чувство за принадлежност към някаква макар и формална група, която в един или друг момент ти оказва подкрепа; стимулиране на творческата дейност за тези, които искат да станат част от тази група и на тези, които вече са в нея. Негатвните страни обаче могат да бъдат далеч по-плашещи, като например нарастващата враждебност в арт средите, която е неизбежна при наличието на фаворити; поместването на изкуството в рамки, които са диктувани от хора, превърнали се в институции, поради липсата на реално съществуващи такива. От тук пътят към обезверяването на тези, които не принадлежат към подобни общности, е кратък, а това се отразява и на цялото ни съвременно изкуство.

Елементът на изненадата безвъзвратно си е отишъл от подобен тип конкурси. Не става дума само за наградените, а въобще за работите, които се представят като селекция. В това отношение тазгодишната БАЗА определено прави една голяма крачка пред останалите подобни събития. Положителното в случая е, че списъкът от познатите ни автори вече системно се обогатява с нови имена, което означава, че изкуството ни определено не е зациклило на едно място. Но все пак пропастта между „фаворизираните” автори, които биват издърпани напред в конкурси и международни участия и всички останали, които не принадлежат към някаква „общност”, но все пак правят качествено изкуство, е огромна. Остава само да видим дали тя ще се превърне в причина за обезверяване и отчаяние или в стимул за по-системна и целенасочена работа. Изборът зависи само от нас.

Статията е публикувана в брой 36 (2609) от 22 октомври 2010