Когато фотографията подчинява инсталацията – за изложбата „Корени“ на Дора Стоева в галерия „Индустриална 11“

на

Всеки път, когато си помислим, че фотографията не би могла да каже повече от това, което е заснето през обектива, тя успява да ни изненада с още нещо. Нейната необятност от възможности за изказ се разширява с времето, с откриването на новите технологии, които непрекъснато я променят и я карат да еволюира, търсейки нови непознати досега полета за творчество.

Художествената фотография винаги е присъствала някъде в огромния списък от изкуства и се е борила за своето място сред тях. Затова и тя успя да се включи като едно от основните изразни средства на инсталацията и съвременното изкуство въобще. От една страна творците виждат в нея подходяща медия, чрез която да изразят идеите си, от друга, нейната достъпност до хората скъсява донякъде пропастта между тях и съвременното изкуство.

Но дори и тогава фотографията си остана предимно изразно средство. Ето защо съм искрено очарована да видя завръщането й в Месеца на фотографията, организиран от Българската фотографска академия в галерия „Индустриална 11” и по-точно в една от самостоятелните изложби, организирани в рамките на събитието. Разглеждайки изложбата „Корени” на Дора Стоева не можех да не изпитам задоволство от това как инсталацията беше само средство, подчинено на Нейно величество фотографията. Явно наистина е дошло времето, когато това изкуство, което все остава малко в страни от критическите коментари и обществения интерес, което все се явява допълнение към нещо, да се покаже в целия си блясък и да заяви достойното си място в съвременното творчество. Кога се получава това? Когато творецът не е живописец, решил да смени изразните си средства с нещо „по-разбираемо” от платното и боите, а фотограф, свикнал да вижда света „кадриран” в рамките на обектива.

Такъв е и случаят с изложбата „Корени” на Дора Стоева. В нея фотографиите на стари къщи, дворове и детайли от тях, „рамкирани” в черчевета, заемат само част от цялостната инсталация от дънери, керамични съдове, стари ютии, везани чанти и цървули, китеници, чанове, менчета и светилници. Снимките са отпечатани върху канаваца, което автоматично ги превръща в картини, изпълнени в техника, която за момента е много актуална.

Изложбата въздейства цялостно, като едно произведение и ни връща назад към българския бит и култура, който винаги очарова и примамва. Новаторското в нея е начинът на представяне на фотографиите, които всички сме свикнали да виждаме рамкирани или залепени на пана. Използването на инсталацията за целите на фотографията придава на цялостната идея едно ново и интересно звучене. А на зрителя му остава просто да се потопи в света, който се вижда през черчевето на отворения прозорец.

Един коментар Добавяне

  1. theliteratureblog каза:

    Някак е уютна тази изложба. Не ми поставя дистанция или задължително възприемане…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s