Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА

на

В последно време почти не ми се е случвало да подмина изложба на млади български автори. Винаги отивам уж за малко, но прекарвам повече от предвиденото време и си тръгвам с удоволетворено любопитство и с куп мисли в главата.

Така се случи и с тазгодишната изложба на номинираните за наградата БАЗА. Тя се провежда за трета година и е част от международна мрежа от награди, подпомагана от International Studio and Curatorial Program, Ню Йорк. В България конкурсът се провежда от 2008 г. по инициатива на Мария Василева. Тази година журито в състав Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Рене Беекман и Даниела Радева номинира 7 от 35 автора, а голямата награда – шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на Институтът за съвременно изкуство се дава на Антон Терзиев.

По традиция изложбата се провежда в Софийска градска художествена галерия. Въпреки първоначалното объркване и привидно не-асоциативната подредба на работите, посетителят остава заинтригуван от произведенията, които може да разглежда и изучава с часове. Вероятно и това е била целта на кураторката Даниела Радева, защото при една по-строга подредба на творбите, например по автори или направления, вероятността да се загуби тяхното самостоятелно значение е голяма. Така разположени в изложбеното пространство всяко произведение стои само за себе си и приканва зрителя да потърси сам асоциативните връзки с останалите работи на този автор и оттам да достигне до отговорите на въпросите си.

БАЗА 2010 е изключително любопитна изложба от гледна точка на това, че номинираните седем автора са многообещаващи, на скоро появили се имена, чието развитие вече се следи зорко в художествените среди. Антон Терзиев, Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Райчо Станев, Светлана Мирчева, Стефания Батоева и HR-Stamenov са представители на това младо поколение, което е загърбило вече нихилизма и отгечението, поставило си е ясни цели и работи за постигането им, без да търси виновни за едно или друго; поколение, в което можем да видим лицето на бъдещото ни съвременно изкуство. Не е тайна, че за тези три години БАЗА придоби институционалистката роля да легитимира млади автори. Творците на БАЗА, ако мога така да нарека номинираните от конкурса, много бързо се превръщат в едни от най-спряганите имена в нашите арт среди. Нека само си припомним победителите от предишните издания – Рада Букова (2008) и Самуил Стоянов (2009), както и номинираните Бора Петкова, Георги Георгиев – Жоррас, Камен Стоянов, Христо Стаменов, Самуил Стоянов и други.

Тази година селекцията представлява обекти, видео и инсталации. Награденият Антон Терзиев показва обекти, наситени със социално съдържание и асоциативни връзки. „Каквото не ме убива” е китара с гипсирани струни, а върху гипса са се подписали улични музиканти. На стената със снимков материал са документирани хората и техните подписи. “Killing me softly” e облечена в гладка розова кожа брадва. Освен тях, той показва и работите от тазгодишната изложба на Секция 13 –  “Cold Irony” и “Emergency Exit”, виждаме също и видеото „200 % чист език” и „Персоналният пожарогасител за Ада”. Работите му са концептуално ясни и не се нуждаят от никакви допълнителни пояснения.

Викенти Комитски участва с инсталацията “Who wants to live forever” и видеата “R U Ready” и “Tom & Jerry live”, Стефания Батоева с „По-тежкият предмет”, „Лек предмет” и „Обърната гравитация”, Орлин Неделчев с „Без заглавие” и HR-Stamenov с “Ligth hole Vs Black Hole” и “The first phenomenon”. Интересна в документално и историческо отношение е работата на Райчо Станев „Голямата екскурзия”, посветена на изселването на българските турци, в която са събрани откъслечни негови спомени от това историческо събитие, както и познатата ни вече „Нагледна агитация”. Специално внимание заслужават и работите на Светлана Мирчева – „Наблюдение 2005” и „Аз, моят компютър и грешките” като един вид свидетелство за утопичната реалност в компютъра.

Приносът на конкурси като БАЗА е безспорен, и в институционално отношение, което е важно за една държава без музей за съвременно изкуство, и като стимул за младите творци да продължават да работят и да се развиват. Това е и причината тази година да станем свидетели на по-различна и концептуално осмислена селекция от автори и творби, защото знанието за съществуването на дори и най-малкия шанс за някакво институционално легитимиране и социализация неминуемо подтиква твореца към други по-високи нива на креативност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s