Изложбата “Брегове” на Николай Маринов, представена в столичната галерия „Арт 36” е не просто морско вдъхновение. Думата „бряг” предизвиква не една асоциация, отвежда към различни задълбочени размисли. Най-вероятно така се е случило и с Николай, когато е работил по своята изложба. Както сам казва в текста, който я съпътства:

„бреговете са граница…, посока…, общуване…, копнеж…, спасение…, ирония…, живопис?… – Това са само някои от безбройните отговори и асоциации…”.

По време на своите морски преживявания, художникът прави „изследвания по плажните линии” като източник на разностранни смисли и хрумвания”. Тези своеобразни авторови проучвания на заобикалящата го среда раждат „Морски град”, „Морска вечер”, „Клоун”, „Котки” и отвеждат творческата мисъл към по-сложните „Море от детство А и Б”.

Последните две работи правят смелата заявка за един бъдещ, по-различен, клонящ дори към концептуализъм стил, в който слабостта на автора към детското творчество приема вече по-осмислена форма. От друга страна интерес представлява моментът, че в тези колажирани работи важно място заемат неговите собствени детски рисунки, които той сканира и принтира, за да им предаде ново значение в нова среда – живописното платно. Така детските колички и къщички отново оживяват в лабиринта на новото пространство и го зареждат с много лично и чисто чувство на умиление. Запазва се характерният за автора, почти конструктивен стил на изграждане на пространството, непосредствените и искренни цветове, както и типичните за него мотиви, които присъстват и в другите работи от изложбата.

Изложбата на Николай Маринов ме наведе на мисълта, че бреговете са условни когато става дума за творческата мисъл. В съзнанието на художника границите им се размиват така, както вълните нарушават пясъчните очертания. Те могат да бъдат само поводът, който да отключи креативността.