„Формално” за труда или дебютна изложба „Формално” на Стела Василева

на

„Място за срещи” или платформата за съвременно изкуство и млади автори в галерия „Васка Емануилова” за пореден път ни изненадва с интересно попадение. Дебютната изложба на Стела Василева е наречена „Формално” и представя пред зрителите на софийската арт сцена един по-различен поглед върху многократно преекспонирания проблем за труда.

Галерия „Васка Емануилова” като филиал на Софийска градска художествена галерия, освен с тематичните си изложби, свързани със знаменитата българска художничка, затвърждава своето място на изложбената сцена и с проектите си, ориентирани към съвременното изкуство. В рамките на платформата „Място за срещи” (тя се създава през 2003 в СГХГ и след откриването на „Васка Емануилова“ започва да функционира в нейното пространство) , а по-късно и на програма „Скулптура”, галерията представя млади автори, които в последствие бързо се утвърждават както на нашата, така и на световната сцена. С имена като Бора Петкова, Викенти Комитски, Георги Георгиев – Жоррас „Васка Емануилова” заема институционалистката позиция на изложбено пространство, което е мярка за качествен и силен старт на дебютиращия художник.

Такъв е и случаят със Стела Василева. Завършилата стенопис авторка със сигурност е име, което те първа ще чуваме, най-малкото защото тя вече има многообещаваща биография – лауреат е на наградата за млад художник на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, номинирана е за конкурсите „Награди за съвременно българско изкуство на М-Tel за 2008” и наградите за съвременно изкуство на Гауденц Б. Руф от 2007 година.

За всеки, който следи от близо художествения ни живот, не е трудно да забележи, че Стела успешно ситуира себе си и своето творчество в контекста на формиращата се от няколко години група млади автори, една голяма част от които са именно представителки на нежния пол. Но общото между тях не би трябвало да се търси във формалното, сюжетното или стилистичното. Тях ги обединява единствено начинът, по който възприемат заобикалящото ги, както и безграничния стремеж към експеримента и търсенето на нов изказ. Поколението, към което принадлежи Стела, за разлика от революционността на предходните такива, носи духа на информираността и увереността, защото тези млади автори творят в пълното съзнание какво искат да постигнат и как смятат да го направят.

В настоящата изложба Стела Василева преекспонира през своя поглед вече баналната на обществото тема за труда. Казвам „банална”, защото повечето хора неизбежно я свързват с натрупванията от едно изминало време, когато трудещият се е бил на почит. Но младата авторка не влага никакъв социален или какъвто и да е друг контекст в тази тема. Затова и изложбата й се казва „Формално”, защото дава по-различна и чисто формална трактовка.

В работата „Шивачки”, например, снимките на трудещи се жени се пречупват в огледални кутии и се трансформират в цветни калейдоскопични изображения, които се асоциират много повече с проект за десен, отколкото с пръвообраза си. „Блок” представлява съвсем буквално пресъздаване на фасада върху PVC фолио – еднакви, монотонно повтарящи се и стигащи дори до минимализъм прозорци и балкони, които отново напомнят по-скоро за декоративна композиция, а не за реална жилищна сграда.  Във видеото „Равномерно” е заснета плетачна машина, която извършва равномерни кръгови движения. Това е съвсем реален функциониращ в заводите уред, който обаче във видеото на Стела звучи някак сюрреалистично и ни кара да си спомним за безцелно въртящите се и издаващи невъобразими шумове машини на Жан Тингели. Плетачната машина вече не е това, което е – във видеото тя вече не произвежда облекло, а се превръща в произведение на кинетичното изкуство. Последното произведение е инсталацията „Без име” – директна извадка от цех за прахово боядисване. Предметите са подредени така, както бихме ги открили и там, включително с прахта по тях.

В произведенията от настоящата изложба на Стела Василева темата за труда не поставя социални, политически или икономически  проблеми, а е само повод за създаването на творби, които звучат самостоятелно и неангажирано към гореспоменатия сюжет. И именно това ги прави толкова любопитни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s