За две изложби: Дързост и красота – съвременните измерения на красивото (част 2)

на

Втората изложба носи провокативното заглавие „Дързост и красота / The bold and the beautiful. Казвам, че е провокативно, най-малкото защото зрителят прави неизбежната асоциация с едноименния сериал, чиято позната ни вече до болка фабула можем да проследим и до днес. Тази препратка със сигурност не е случайна, в което се убеждаваме и след като научим името на куратора – Светлана Куюмджиева. Кураторските проекти с нейно участие се отличават винаги с ясна концепция и четими за зрителя послания, заредени с тънка доза провокация и дори ирония. Такава е и настоящата изложба, от една страна прикрита под тиражираните до баналност разбирания за красивото и мястото му в съвременното изкуство, със своето заглавие тя ни препраща и към отегчителната комерсиалност на нашето ежедневие. От друга, като пречупва категорията „красиво” през призмата на няколко авторски гледни точки, изложбата засяга доста по-дълбоки и комплексни слоеве на проблема за естетическото – не само в изкуството, но и в живота.

„Дързост и красота” е подредена в столичната галерия „Райко Алексиев” – още един признак да я категоризираме като успешна и съвременно звучаща. Голямо форматните работи изпълват пространството и дишат свободно в него, а малките стоят на местата си като точно поставени акценти. Така се създава усещането за подреденост, логичност и последователност, където всяко произведение е както само за себе си, така и неразделна част от цялостната концепция. С тези си качества, „Райко Алексиев” определено се нарежда сред най-сполучливите ни пространства и доказва, че СБХ като институция разполага с площи, подходящи за съвременно изкуство.

Но да се върнем на конкретната изложба. Светлана Куюмджиева е селектирала шестима, както тя се изразява в прес информацията, от най-изявените съвременни български художници. А аз бих добавила и художници, представители на едно ново, заредено с други възприятия и творчески порив поколение. Това са Иво Бистрички, Рада Букова, Лора Димова, Бора Петкова, Симеон Симеонов и Симеон Стоилов. На пръв поглед работите им не са обединени от обща тема – „Позитив”, „Перфорация на пейзажа”, “Take a bow”, “NeoOrganic Factory”, “Drop and Drag”, “Убийствена красота” са само част от заглавията на творбите им. Определението съвременни художници, което те получават, автоматично ги препраща в една категория нот автори, надживели естетическото разбиране за красивото, което в случая се видоизменя, трансформира и еволюира.

Естетиката днес не е това, което е била по времето на големите мислители. Днес говорим за анти-естетика, естетика на грозното, творбите привличат не с красота, а със смисъл и послания, социална или политическа ангажираност. Авторите дръзват да променят разбирането за красивото, за тях то отново е извор на вдъхновение, но не на буквалното му изобразяване, а просто повод за творчество. Защото в наши дни стремежа към красотата отвежда човека по пътища, които го карат да променя себе си – физически и психически, да се наранява и да извършва действия, които дори застрашават живота му (Лора Димова – “NeoOrganic Factory”, „Позитив”).

Красивото днес не може да има същите измерения както преди. В това ни убеждава Симеон Стоилов с работата си „Убийствена красота” – нещо на пръв поглед хубаво за гледане всъщност се оказва причина за смъртта на хиляди хора – раковата клетка. Защото красотата понякога убива.

Симеон Симеонов експериментира е естетиката на класическата скулптура, като я деформира и модифицира. Авторът превръща популярните сюжети, като „Момче вади трънче от крака си” и „Борците” не само в съвременна реплика на тези работи, но и в изцяло нови произведения, които обаче продължават да носят нещо от старите класически канони.

Красотата на природата винаги е била преексплоатирана тема през вековете, дори и днес. Иво Бистрички избира да я представи не буквално, а в нейния съвременен вариант, който задължително включва намесата на художника. Изкуството винаги се е въртяло около пейзажа и изобразяването му върху плоскостта. Днес това не може да остане в миналото и „Перфорация на пейзажа” го доказва. Авторът се намесва не в природата, а в нейното изображение върху класическото платно, перфорирайки го, наранявайки го, разрушавайки го. Така той не само променя разбирането за природно красивото, но и идеала за пейзажа като жанр.

Със сложни асоциативни връзки и дълбок смисъл е натоварена една от трите работи на Рада Букова – „Бикини”. Обикновените на пръв поглед три квадрата от велпапе, залепени на стената под формата на бански костюм всъщност препращат към атолът Бикини (или Пикини, на английски съответно Bikini и Pikinni) – необитаван остров в Тихия океан, част от Маршаловите острови. На него между 1946 г. и 1958 г. са извършени над 20 опита с атомни и термоядрени бомби от американските въоръжени сили, което причинява заразяването на острова с радиоактивен материал. Банският костюм от три триъгълника в случая представлява и знака за радиация. В лицето на Рада отново откриваме отзи тип автор, за когото говорих по-горе – творец, който дръзва не само да промени стереотипите и разбиранията за красивото, но и да създаде свои собствени.

Архивът на „До пълно изпаряване” на Бора Петкова наистина ни отвежда към естетически красивото. Експериментът, който тя направи с едноименната си изложба в същата галерия днес се е трансформирал в цикъл от истински метални рисунки, които природата в лицето на изпаряващата се от тези съдове вода е сътворила. Днес Бора окачва плитките метални съдове на стената на „Райко Алексиев” като цикъл картини, звучащ като инсталация.

С настоящата изложба кураторката и авторите с лекота успяват да наложат на зрителя внушението, че красивото се е превърнало в още по-обширна и необятна категория от преди. Сега, класическата красота и естетиката са само малка част от цялостното разбиране за това понятие. Днес то може да бъде подход или причина за творчество, противопоставяне, реплика, опровергаване, осмиване. Но каквото и да си говорим, красотата винаги ще отключва съзнанието на художника към новото, дори и ако това ново ни отвежда към дързостта да унищожим всички понятия за категорията „красиво”.

Статията е публикувана в Бюлетин на СБХ

Един коментар Добавяне

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s