Нуша Гоева отново ни предоставя възможността да се полюбуваме на неповторимото усещане, което излъчват нейните творби. В настоящата й изложба, представена в галерия – книжарница „София Прес”, авторката третира теми, станали емблематични за творчеството й – морето и морския бряг, рибата и котката като символи и метафори, ангелите, сънищата.

Картините на Нуша Гоева навяват нещо мистично и далечно, женските образи, които откриваме в тях, носят излъчването на древногръцките богини, къде заради характерния профил, прическа или ефирната материя, която обгръща телата им. Откъснатостта на тези образи от каквато и да е действителност ги кара да изглеждат нереални, сякаш обитаващи друго измерение.

Рибата присъства в повечето работи на авторката и то не само в настоящата изложба, а и в творчеството й въобще. Тя може да се тълкува в чисто християнски контекст – думата на гръцки – „ихтис” – се възприема като абревиатура на „Иисус Христос Божия Син Спасител”, а знакът на рибата е символ на ранното християнство. Тази връзка може да се търси в картината „Ангел”, където тя е изобразена върху неговите гърди. Но в повечето творби, рибата може да се тълкува и като неуловимото – неуловимата истина, която винаги търсим, неуловимата мечта, към която цял живот се стремим и жадуваме да постигнем. Затова и в работите си Нуша Гоева разказва историите на срещата си с тази илюзия, която я води, дава и надежда да продължи, тя общува с нея, познава я и я запазва в живота си като своя спътница.

Котките се появяват в творбите „Сънища”, „Изпращане” и „Люлка”. Сиамките, също както и рибите, са събеседници и спътници в живота на изобразените в творбите жени, но те дават реална близост, а не са метафора на мечтата, както може да се определи рибата. Те присъстват тихо и кротко в картините, както обитават и реалния живот на техния собственик, бдят над съня му, съпътстват деня му.

Много може да се разсъждава върху работите на Нуша Гоева. Но това е и характерното за нейните работи – те предоставят възможността всеки да направи своя интерпретация на това, което вижда и тя да е вярна. Авторката не ограничава зрителя с митология, философски тълкувания или обществено значими теми. Творбите й действат непосредствено и силно върху зрителя и го подтикват към размисъл. А може би именно това е била и целта на Нуша Гоева.

Статията е публикувана в брой 12 от 2009 година на Бюлетина на СБХ