ВОДНА КУЛА – за каузата, която си заслужава

на

Тази година станахме свидетели на появата на няколко нови средища на културен живот и то ориентирани изцяло към съвременното ни изкуство, което е повече от повод за радост. Сред “The Fridge”, галерията на Институтът за съвременно изкуство, галерия „Индустриална 11”, арт проявите на “Human Thinks” и „Проект 900”, дори и новината за евентуален бъдещ музей за съвременно изкуство в София, Водна кула в Лозенец се оказа ветеран.

Въпреки че започнахме да чуваме за този проект едва тази година, дейността на сдружение „ИМЕ” в кулата датира още от 2006-а. Целта им е създаването на независими арт центрове в България, където не само артисти и институции, но и обикновени граждани да работят заедно за обогатяването на градската среда. Всички акции на сдружението са ориентирани към зелената политика.

За информация прилагам линк към пост в блог, на който попаднах, касаещ тазгодишната лятна програма във Водната кула (2009): http://unicusbulgaria.blogspot.com/2009/06/blog-post_14.html

Водната кула в столичния квартал Лозенец е едно от тези места – изключително подходящо за тази цел. Това е така, от една страна заради нейното културно и историческо значение – тя отваря врати на 20.11.1929 година, за да отговори на нуждите от водоподаване към високите по тогавашните стандарти двуетажни и триетажни сгради, разположени на еднаква или по-голяма височина от главния резервоар „Лозенец“, който се намира източно от Семинарията. От друга страна, кметът на район Лозенец Прошко Прошков също е взел присърце каузата. Ето какво казва той по въпроса:

“Съдбата й в последните години е незавидна. Заварих я като склад за стари вехтории.Самата кула няма устройствен статут, т.е. няма документи. Оказа се в капитала на ВИК. Сега трябва да бъде извадена от там, да стане публична общинска собственост и едва тогава да й се търси рехабилитация. Идеята ни е за културен арт-център и туристически обект. Ще използвам годишнината-казва кметът Прошков, не само за да популяризирам събитието, а и да внеса документите в комисиите на Общинския съвет. Важно е да се реализира проектът, защото София се превръща все повече в град без социален живот. Лозенец в момента е едно жилищно гето. Градският дух се е загубил. Моята мечта е да го върна!”

Този „феномен” е изключително любопитен за нашата действителност, защото българската посткомунистическа история е свидетел на резкия отказ на управляващите от културата, който продължи почти две десетилетия. Дълго време нехайството цареше къде поради убеждението, че културата е ненужна в ситуацията на преход към пазарна икономика, в която се намирахме, къде защото културната политика се свързваше със социалистическия режим, когато тя се беше превърнала почти в държавна такава. Едва през последните няколко години започнахме да ставаме свидетели на възраждането на тези процеси – не малко кметове на села, градове, райони и общини вече включваха поддържането на различни арт прояви и възстановяване на културни забележителности в своите предизборни платформи и в последствие ги превръщаха в реалност.

Водната кула в Лозенец е един такъв пример или по-скоро ще бъде, след реализацията на проекта. Аз искрено вярвам в неговата осъществимост и още повече се надявам това да стане факт, защото с колкото повече такива места разполага нашата столица, толкова по-разнообразен и привлекателен ще стане културният ни живот. А и въпреки че все повече се говори и пише за българското съвременно алтернативно изкуство, то все още има нужда от социализация, а оттам и печелене на публика. Защото е тъжно да чуваме да го наричат „не-изкуство” при положение че вече почти три десетилетия то живее и се развива сякаш в страни от погледа на обикновения минувач и бива признавано и представяно извън граница. Места като Водната кула биха били най-добрия проводник на това изкуство сред хората, защото те ги познават, те са част от тяхната действителност. За мен беше изключително любопитно да видя как в деня на отворените врати на кулата по случай 80-тия й рожден ден, до върха се изкачваха деца, редом до възрастни хора и дори хора с патерици. И всички с усмихнати.

Искрено се надявам Водна кула Лозенец да продължи да затвърждава позициите си като арт център, като едно необходимо алтернативно решение на липсващата институция за съвременно българско изкуство. Защото според мен бъдещето е в подобни центрове и в подкрепата на общините и дори на държавата. И нека ентусиазмът да не стихва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s