ИНДУСТРИАЛНА 11

на

Снимка Румена ГеоргиеваОт 14 октомври 2009 г. културната карта на столицата се обогати с още едно място за съвременно изкуство. Противно на манипулативното мнение, което витаеше в нашето артистично пространство, че съвременното българско изкуство е онеправдано и лишено от каквато и да е възможност за социализация, в София отвори врати поредната за тази година галерия, която е ориентирана изключително към него. Дори и само поименно да набележим местата, като познатите ни вече The Fridge (ул. Овче поле 122), Водна кула – Лозенец, галерията на Институтът за съвременно изкуство (бул. Васил Левски 134), както и галериите, които „приютяват” изложби от подобен тип, като Софийска градска художествена галерия, галерия Васка Емануилова и други, би ни било достатъчно, за да си направим извода, че от сега нататък всяко изказване, че места за излагане на съвременно изкуство в София няма, е спекулация. Погрешни или по-точно неактуални са вече и епитети като „единствената галерия за съвременно изкуство”. За щастие. Защото сега, когато вече съществуват повече от две такива, най-накрая можем да заговорим за конкуренция, за разбиване на монопола на определени институции и личности, за различни гледни точки, дори и за наченките на формирането на някакъв пазар. Но нека се върнем към конкретното събитие.

10129_1249445481372_1386532283_721808_5590597_nНовата галерия, носеща името на своето местоположение – „Индустриална 11”, наистина обещава да бъде достоен конкурент. Не само защото като проект отговаря на западната тенденция бивши халета и заводи да се преустройват в галерии (тенденция, която от скоро се наблюдава и у нас – например последните две издания на Награди за съвременно българско изкуство на МТел във Варна (2009) и Пловдив (2008)), но и защото екипът се е доверил да куратора Весела Ножарова. Помещението е част от VASSILEV BUSINESS CITY (бившият хладилен завод „Мраз”) и без колебания заявява претенциите си да се превърне в нов културен център. В проекта, освен галерията, се предвижда и книжарница, мултифункционална зала за провеждане на партита, прожекции на филми или театрални постановки, детски център, кафе-сладкарница, както и музей за съвременно изкуство, където освен постоянна експозиция от произведения от собствената колекция, да се организират и временни изложби на български и чужди автори.

Снимка Юлиан Митев
Авторът и неговото произведение

Това за момента още не е факт, но след като организаторите вече са успели да осъществят проекта си до този етап, изпреварвайки с действията си намеренията на други „конкуренти”, не виждам причина да не осъществят плана си до край. Още повече щом са заложили на професионализъм. Това го доказва и изложбата, с която се откри галерията – „Ние и те – те и ние”, на скулптора Павел Койчев. Провокиран от даденостите на предоставеното му помещение, от неговата история, авторът не изневерява на личния си почерк. Идеята се корени в противопоставянето – ние – хората, те – машините, машинното и човешкото, природата и техниката, интелектът и механиката. Застиналите от години машини се извисяват като паметник на това, което е било, което се е случвало тук, в този завод. Тогава са господствали те, сега – те са мемориал, който авторът е оградил с алеи от изкуствени цветя. Погледнати така, те могат дори да ни заприличат на надгробни паметници на вече отминалата и „почиваща в мир” индустриална революция. От двете страни са разположени гигантски фигури, който отново ни отвеждат към противопоставянето, но в случая на мъжкото и женското.

Павел Койчев използва следната мисъл като илюстрация на своят проект:

„На оня, който използва машина, работите вървят механически, на оня, чиито работи вървят механически, сърцето му става механическо. Оня, който има в гърдите си механическо сърце, изгубва пълнотата на чистата простота. Който е загубил пълнотата на чистата простота, той няма да се утвърди в живота на разума. Оня, който не се е утвърдил в живота на разума, няма да подкрепя пътя.” (ЧЖУАНЦЗЪ, ІV в. пр. н. е.)

Снимка Юлиан МитевЗамислих се, сред всички противопоставяния, които виждаме в изложбата „Ние и те – те и ние”, не е ли именно това най-силното – че помещение, в което някога е царувала машината, където са прекарвали делника си хора с механически сърца, сега ще царува изкуството и отново тук ще прекарват времето си хора, които са се „утвърдили в живота на разума”.

2 коментара Добавяне

  1. Диляна каза:

    Чудесен материал си направила!! Успехи и много ентусиазъм напред:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s