ГРАДЪТ НА КЕРАМИЧНИТЕ ФИГУРИ – изложбата “Брегове от глина”остава в музей на открито

на

Bojidar Bonchev-Ma-Dona– Знаете ли онзи малък град, Червен бряг? – питам аз един художник – Кой? Онзи, с керамичните скулптури ли? Където беше работилницата това лято? – ми отвърна той. Изненадах се, че хората не само са запомнили, че именно там Кирил Христов и Георги Трифонов организираха през септември творческата работилница  “Брегове от глина”, но и че малко по малко това събитие и произведенията, които то създаде в двора на Керамичния Завод, започват да оказват значение за облика на този град, да се превръщат в нещо типично и характерно за него.Stefan Liutakov-Tzigansko liato02

Изложбата, която беше открита на 26 октомври, Димитровден – Празника на Строителя, от професор Ивайло Мирчев, имаше за цел да покаже резултата от работата на взелите участие творци. Дворът, окъпан от слънчевите лъчи, беше събрал много приятели и любители на изкуството, които с интерес се разхождаха сред внушителните глинени творения, които сякаш поемаха върху себе си топлите есенни цветове. Така, те изглеждаха още по-загадъчни, като част от земята, от която са създадени. Странно усещане породи и в мен завръщането ми в царството на Скитащите фигури. Това вече не беше онова обширно пространство, в което блуждаеха скулптурите на Кирил Христов. Неговият свят вече беше “населен” с още поне двадесетина от тези “извънземни” същества, сътворени от ръцете на майсторите – скулптури. Първата ми среща с това място извика у мен усещането за безгранична пустиня, обитавана само от неколцина от тези творения, самотни в своята уникалност и различие от всичко останало, което наричаме изкуство. Но сега, връщайки се отново, аз се почувствах наистина като свидетел на едно значимо събитие, което със сигурност ще окаже влияние върху нашият културен живот. Защото това не е просто изложба, а раждането на една традиция, на един нов начин на изразяване на творчески идеи, на предаване на послания, на опит, придобит по времето на една лична борба, каквато е човешкият живот.Dimitar Sotirov-Plodorodie

Чрез тази все още не толкова позната в България форма на правене на изкуство, каквато е творческата работилница, организаторите и директора на Завода искат не само да дадат на творците така жадуваното поле за изява, но и да създадат между тях условия за комуникация в сферата на изкуството, на предаване на идеи, споделяне на нови техники. Материалът, който предлага Завода за изпълнението на скулптурите, не е толкова популярен сред художниците. Става дума за промишлена глина, необработена и непречистена, от която се изпичат тухли и се използва предимно в строителството. Тя няма нищо общо като материал с познатата ни глина от скулптурните ателиета, нито с тази, която се използва за изработка на керамични съдове и произведения на изкуството. Става дума за субстанция, непречистена от малките частици или камъчета, директно взета от земята, материалът, с който от години работи Кирил Христов. Той е напълно запознат с тази техника, както с ефектите, които могат да се постигнат чрез нея, така и с изненадите, които би могъл да поднесе този материал на твореца. “Брегове от глина предоставя една възможност неговият творчески опит да бъде предаден и доразвит и от други скулптори, като така всеки да вложи по нещо от себе си, да даде своят принос в утвърждаването и развитието на един нов вид скулптура. Тази работилница не само подпомага популяризирането на промишлената глина като материал за направата на произведения на изкуството, но и дава един шанс на творците, чрез практиката, да се запознаят с възможностите за работа, които тя предлага.

Milan Andreev0Suniat na edin favn03Всеки един от участниците в изложбата беше намерил свой собствен начин да интерпретира впечатленията си от мястото, от глината и от прекарването си там. Някои бяха директно извайвали своите скулптури, като “Ма Дона” на Божидар Бончев и пластиките на двете му млади асистентки Златина Григорова и Светла Радулова, като “Циганско Лято” и “Тракийски съд” на Стефан Лютканов, като “Езкиз” на Ангел Станев или скулптурите на Димитър Сотиров, Иван Вълчков и Велизар Любенов. За други, вдъхновението беше дошло от самата тухла и тя беше директно използвана в направата на скулптурите. Такива са “Муза”-та на Кирил Матеев, трите скулптури “Терра” на Георги Георгиев, творбите на Милан Андреев, Емил Попов, Захари Каменов, Добромир Георгиев. Георги Трифонов, от друга страна е използвал и двата начина за направата на инсталациите си “Кръстовище” и “Преобърнати огнища”.Stefan Liutakov-Tzigansko liato

Ентусиазмът изпълваше въздуха, както и надеждата, че този пленер ще стане наистина една традиция за българското съвременно изкуство, което изпитва болезнена нужда от хора, които да го обичат и да му помагат. Организирането на това събитие, превръща директора на Керамичния Завод, Данаил Вълов, в един вид меценат на българската скулптура, защотото, подпомагайки подобно събитие, той гарантира не само  съществуването на един постоянен творчески процес, но и определя съдбата на създадените произведения. Като създава за тях един същински музей на открито – двора, той гарантира физическото оставане на тези творби тук, в България, където те биха имали повече шанс да оцелеят и заемат своето място в историята като част от българското културно наследство на XXI-ви век.

Публикувана във в-к “Женско царство”; бр.46 (17-23.11.2005)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s