Да работиш по юбилеен проект е може би една от най-трудните задачи, които може да си постави някой автор, особено когато имаш толкова много създадено през творческия си път. Толкова по-лесно би било просто да събереш най-доброто и за го представиш пред публика. Но за Крум Дамянов това явно не е било достатъчно.

С интерес слушах разказа му, когато дошъл в Керамичния завод „Терра” в Червен бряг, по покана на скулптора Кирил Христов и директора на завода – Данаил Вълов. Изправяйки се пред напълно непознатият му материал – промишлената глина и пред предоставеното му парче земя в двора на завода, той решил, че ще се опита да създаде нещо. Така след повече от година работа, много неуспешни опити, докато изучи особеностите на материала и с помощта на своите студенти, се стига до реализацията на юбилейния му проект „Пасаж”, който ще беше официално открит на 28 септември 2007 г.

Наричам го „проект”, защото не става дума за конкретно произведение, а за цял ансамбъл, простиращ се на площ около 10 кв. м. и извисяващ се на 7 м. височина. Представлява три арки, оформящи „пасажа”, които първоначално напомнят на римските триумфални пътища, по които императорът се е завръщал със своята войска след поредната победа. Замислих се, дали авторът не е възприел тази задача като поредният си триумф – творческият път, по който е тръгнал и по който ще продължава да върви, заобиколен от своите произведения? Когато минаваш под арките, зад всеки ъгъл и от всяка ниша те гледа някой – лица на мъже, женски фигури, глави на коне и бикове, двата ангела, които бдят от високо над теб. Крум Дамянов ми обясни, че всички те са предишни негови произведения. Ето, това е ретроспекцията – помислих си аз. Да избереш от нещата, които си правил, най-подходящото и да ги обединиш в един нов ансамбъл, да им предадеш нов смисъл. Какъв по-успешен начин да отбележиш юбилея си от този, да създадеш нещо ново, от вече показваното старо?

От двете страни на „аркадата” се разгръща цял комплекс, населен с различни фигури. Авторът споделя, че всичко е измислял в процес на работата, съобразявайки се с извивките на терена. Може да се каже, че самото място е било водещия фактор при замисъла на проекта – преди директорът на завода му го предложи, там наистина имаше пътека, даже и дърветата са неразделна част от цялото произведение и допринасят за общото въздействие.

Атмосферата наистина е приказна. Мястото представлява огромен двор, изпълнен със скулптури, създадени от промишлена глина – необработен материал, от който се правят тухлите. Това е и техниката, в която Кирил Христов работи от години. Произведенията така хармонизират с природната среда, която обитават, че все едно имат един и същи създател – Бог, но всъщност са човешки творения. В момента там има работи на едни от най-значимите български скулптори, създадени през двата уъркшопа – биеналета. Става дума за една истинска културна дейност, която директорът на завода развива напоследък. Дейност, която с право можем да назовем „меценатска”, нещо, което няма особена популярност в България. Меценатството, това е безвъзмездно предоставяне на място и материали за работа на твореца, така че той да се чувства максимално спокоен да работи колкото и когато иска. И тогава, когато творческият процес е непрекъснат от ежедневните терзания, въображението е достатъчно свободно да създава образи, които творецът да превръща в реални произведения.

„Пасажът” на Крум Дамянов показва какъв може да бъде резултатът от подобна дейност и авторът не крие благодарността си за предоставената му възможност, все пак, той работи по „Пасажът” вече повече от година.

Дворът на завода събра по повод юбилейното откриване приятели на автора – архитекти и колеги, ректори, посланици, кметове, заместник министри и други политици, бяха прочетени поздравителни адреси от президента на Република България – Георги Първанов, от академичното общност на Великотърновския университет и други.

Но за авторът може би най-важен е фактът, че е имал възможността да реализира един наистина мащабен ретроспективен проект и то от напълно непознат до сега за него материал – доказателство, че за твореца няма възраст, че за него никога не е късно да научи нещо ново.

Публикувана в Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 9, 2007