КРУМ ДАМЯНОВ – ПАСАЖ – 28.09.2007

на

IMG_3165Да работиш по юбилеен проект е може би една от най-трудните задачи, които може да си постави някой автор, особено когато имаш толкова много създадено през творческия си път. Толкова по-лесно би било просто да събереш най-доброто и за го представиш пред публика. Но за Крум Дамянов това явно не е било достатъчно.IMG_3114

С интерес слушах разказа му, когато дошъл в Керамичния завод „Терра” в Червен бряг, по покана на скулптора Кирил Христов и директора на завода – Данаил Вълов. Изправяйки се пред напълно непознатият му материал – промишлената глина и пред предоставеното му парче земя в двора на завода, той решил, че ще се опита да създаде нещо. Така след повече от година работа, много неуспешни опити, докато изучи особеностите на материала и с помощта на своите студенти, се стига до реализацията на юбилейния му проект „Пасаж”, който ще беше официално открит на 28 септември 2007 г.IMG_3116

Наричам го „проект”, защото не става дума за конкретно произведение, а за цял ансамбъл, простиращ се на площ около 10 кв. м. и извисяващ се на 7 м. височина. Представлява три арки, оформящи „пасажа”, които първоначално напомнят на римските триумфални пътища, по които императорът се е завръщал със своята войска след поредната победа. Замислих се, дали авторът не е възприел тази задача като поредният си триумф – творческият път, по който е тръгнал и по който ще продължава да върви, заобиколен от своите произведения? Когато минаваш под арките, зад всеки ъгъл и от всяка ниша те гледа някой – лица на мъже, женски фигури, глави на коне и бикове, двата ангела, които бдят от високо над теб. Крум Дамянов ми обясни, че всички те са предишни негови произведения. Ето, това е ретроспекцията – помислих си аз. Да избереш от нещата, които си правил, най-подходящото и да ги обединиш в един нов ансамбъл, да им предадеш нов смисъл. Какъв по-успешен начин да отбележиш юбилея си от този, да създадеш нещо ново, от вече показваното старо?

IMG_3125От двете страни на „аркадата” се разгръща цял комплекс, населен с различни фигури. Авторът споделя, че всичко е измислял в процес на работата, съобразявайки се с извивките на терена. Може да се каже, че самото място е било водещия фактор при замисъла на проекта – преди директорът на завода му го предложи, там наистина имаше пътека, даже и дърветата са неразделна част от цялото произведение и допринасят за общото въздействие.IMG_3184

Атмосферата наистина е приказна. Мястото представлява огромен двор, изпълнен със скулптури, създадени от промишлена глина – необработен материал, от който се правят тухлите. Това е и техниката, в която Кирил Христов работи от години. Произведенията така хармонизират с природната среда, която обитават, че все едно имат един и същи създател – Бог, но всъщност са човешки творения. В момента там има работи на едни от най-значимите български скулптори, създадени през двата уъркшопа – биеналета. Става дума за една истинска културна дейност, която директорът на завода развива напоследък. Дейност, която с право можем да назовем „меценатска”, нещо, което няма особена популярност в България. Меценатството, това е безвъзмездно предоставяне на място и материали за работа на твореца, така че той да се чувства максимално спокоен да работи колкото и когато иска. И тогава, когато творческият процес е непрекъснат от ежедневните терзания, въображението е достатъчно свободно да създава образи, които творецът да превръща в реални произведения.

„Пасажът” на Крум Дамянов показва какъв може да бъде резултатът от подобна дейност и авторът не крие благодарността си за предоставената му възможност, все пак, той работи по „Пасажът” вече повече от година.

IMG_3202Дворът на завода събра по повод юбилейното откриване приятели на автора – архитекти и колеги, ректори, посланици, кметове, заместник министри и други политици, бяха прочетени поздравителни адреси от президента на Република България – Георги Първанов, от академичното общност на Великотърновския университет и други.

Но за авторът може би най-важен е фактът, че е имал възможността да реализира един наистина мащабен ретроспективен проект и то от напълно непознат до сега за него материал – доказателство, че за твореца няма възраст, че за него никога не е късно да научи нещо ново.

Публикувана в Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 9, 2007

IMG_3228

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s