ЗА НЯКОИ НОВИ ФОРМИ НА ТВОРЧЕСКА ИЗЯВА

на

Angel Stanev-Ezkiz01Ще започна тази статия, като спомена една „наболяла” тема в българското съвременно изкуство, а именно тази за неговия още несъществуващ музей. Правя това не защото искам да слагам сол в старите рани, а защото инициативата, с която искам да ви запозная в този текст, според мен, е една от първите стъпки към постигането на подобна цел.

Въпросът защо нямаме музей за съвременно изкуство пряко се свързва и с въпроса дали има въобще някаква меценатска дейност в България, защото, несъмнено, двете неща са свързани. Моят отговор на този въпрос е да и това е Керамичният завод „Терра” в град Червен бряг, с директор Данаил Вълов. С културната дейност, която той развива през последните няколко години, може с право да бъде наречен един от най-значимите български меценати. Заводът е превърнат в истинска творческа работилница, разполага с ателиета, пещи, ресторант и хотелска част, където да отсядат творците.

Идеята тръгва от скулптора Кирил Христов, който превръща това място в олицетворение на своя вътрешен свят, създавайки от промишлената глина, произвеждана там, скулптури, които сам нарича “скитащи фигури”. Така през септември 2005 г., с помощта на своя съгражданин и приятел Георги Трифонов, поставят началото на уъркшопа “Брегове от Глина”, който има за цел създаването на произведения – скулптури от промишлена глина, сътворени от поканените в Керамичния завод художници.Georgi Trifonov-Krustovishte01

По цял свят, тези т.н. “работилници” събират на едно място хора, работещи в една област, които, общувайки помежду си, да създадат нещо, следвайки зададена тема. Смисълът на подобна инициатива не е толкова крайният продукт, колкото самият обмен на идеи, знания, умения между участниците и по този начин да се постигне едно взаимно обогатяване в тяхната сфера на работа. В конкретния случай с “Брегове от Глина”, целта се припокрива с горепосочената. Като канят всички тези творци, свои приятели, за две седмици в хотела на завода, организаторите искат не само да дадат така жадуваното поле за изява, но и да създадат между тях условия за комуникация в сферата на тяхното творчество, на предаване на идеи, споделяне на нови техники и в хода на работата да възникнат дискусии за изкуството и неговите проблеми. Kiril HristovОт друга страна, материалът, който предлага Завода за изпълнението на скулптурите, не е толкова популярен сред творците. Това е необработена глина, от която се произвеждат тухли – маса, непречистена от камъчета, директно взета от земята. Това е материалът, от който Кирил Христов създава своите скулптури. Той е напълно запознат с особеностите на тази техника, както с ефектите, така и с изненадите, които тя би могла да поднесе на твореца. В следствие от дългогодишната си работа, той е успял да намери най-добрия начин да й вдъхне живот в едно произведение, начин, по който най-ясно да се изявят качествата й. Неговите творби, огромни скулптури, от метър до два метра, населяват зелената морава в двора на завода. Когато се разхождаш сред тях, имаш усещането, че те се движат, “скитат” из пространството, живеят там, заедно с теб. Това е именно онзи друг свят, в който твореца не само живее и работи, но и неговите произведения стават обитатели, заедно с него, на това друго, духовно измерение, станало част от реалния свят. Тук се срещаме с един творчески опит, натрупан в следствие на продължителна работа, започнала от опознаване на материала и неговите свойства, продължила през намирането на най-подходящата форма, в която той да се въплъти, създавайки произведение на изкуството, и стигнала до изграждане на една цялостна визия, на “аранжирането” на тези “дишащи същества” в едно живо пространство – градината. Всяка изложбена зала би убила техният естествен чар, който те придобиват там, в своята естествена среда. Там, те наистина проявяват най-ясно своята същност, защото те самите са частица от тази земя и й принадлежат.Kiril Hristov 2

Този месец се състоя второто издание на уъкршоп, точно така, както го бяха замислили организаторите – веднъж на две години, а създадените произведения да бъдат показани на изложба на 26 октомври, по случай деня на строителя.

Milan Andreev-Suniat na edin favn01Но творческият процес не секва и през останалото време на годината. Керамичният завод е дал поле на изява и на Крум Дамянов, който на 28 септември ще отпразнува своя юбилей с проекта „Пасаж”.

Все пак, България трябва да има музей за съвременно изкуство, но творецът се нуждае от място, където да може да изрази себе си. Ако такова място съществува и е достъпно за него, тук, в родината му, липсата на музея няма да се чувства така осезаемо.

Тази статия трябваше да бъде публикувана в този си вид в съответния брой на вестник „Култура“. Вместо това тя беше цензурирана ето така: „Култура“, бр. 32 /2473/ 5.10.2007
Въпреки това аз бих желала да публикувам тук оригиналния текст, защото, все пак живеем в общество на свободата на словото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s