АТЕЛИЕ “НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ ФОРМИ” КАТО ЧАСТ ОТ СДРУЖЕНИЕ “ИЗКУСТВО В ДЕЙСТВИЕ” И НЕГОВОТО МЯСТО В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО

на

Случвало ли ви се е да вървите из софийските улици или да се разхождате из парка, свели глави и потънали в някой от наболелите си ежедневни проблеми, без да забелязвате нищо от това, което става около вас? Със сигурност. Ние, българите, рядко гледаме в страни и почти никога не се интересуваме от околните. Така доста често дори и не забелязваме, че хората, покрай които минаваме, може би правят изкуство.

24Fabrika za princesi,Kazanluk2005Така беше и с мен, преди да се запозная с една група млади хора от Софийския Университет, част от сдружение “Изкуство в действие”, които превръщат, както казват самите те, страната, в която са се родили в своя “галерия”. Замислените хора минават покрай тях и си отминават, негодувайки от това накъде отива младото поколение и как то не се интересува от стойностните неща в живота. Други пък ги забелязват и се спират да погледат, стоят приковани от любопитство минута, две и не разбиращи случващото се, също отминават. И това от една страна е разбираемо, защото изкуството им е част от т.н. “концептуални” течения в съвременното културно пространство, познати на широката публика под общото название “авангард”. Българският зрител по-скоро свързва тази дума с всичко онова, което не разбира, отколкото с един вид изкуство, което може и да предава послания. Но нека да започнем от начало.

1. ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА05paralel_m-u7kulturi1997

Критиката като цяло определя понятието „неконвенционален” като неточно, но аз ще си позволя да си служа с него, защото то вече е добило определена гражданственост. В буквален превод от английски, „unconventional” означава не шаблонен, оригинален, без условности, нетрадиционен, нестандартен. Това в известна степен прави термина уместен, имайки предвид колко е трудно да се правят каквито и да е крайни заключения за развитието на дадено явление, чийто исторически край още не е настъпил. Така ние започваме да наричаме „неконвенционално” това изкуство, което си служи с по-различни или нови изразни средства, например, революционната смяна на материалите, с които се твори. Създават се не трайни във времето произведения, като водеща е заложената в тях идея. Тук се сблъскваме с още едно класифициращо това изкуство понятие – „концептуално”, което идва от „conception” – схващане, идея, представа. Концептуалното течение в изкуството се е появило след 60-те години в Европа, като част то него са акцията, хепънингът, пърформансът, на които ще обърна внимание в настоящия текст[1]. В своята книга „Концептуалната тенденция в съвременното изкуство” от 2003, Орлин Дворянов споделя по тази тема[2]:

„Цялата история на развитието на концептуалната тенденция представлява поредица от експерименти и търсения на „онова друго”, което ще замести картината и ще предложи нов начин за творческо осъществяване на тандема автор – зрител.”

Според Марсел Дюшан, става дума именно за премахване на делението между творец и публика, докато се установи една „обща мисловна конструкция”. Така се стига до идеята, че „всичко е изкуство” и съответно, както бих искала да добавя и аз – изкуството може да е навсякъде около нас и всеки може да е творец, стига да има потребността да изрази себе си. Това, според мен, е също така и един вид бунт срещу старите схеми на възприемане на изкуството, като нещо, което е присъщо само на академично образовани хора с необикновен талант.

Идеите на концептуалното изкуство достигат до България, макар и със закъснение, през 70-те и 80-те години. Чавдар Попов казва за тези нови форми в изкуството ни, че „съдържат някои от признаците на авангарда, но с характерни български особености…”. И това е неизбежно, защото говорим за друга социална, историческа и дори икономическа ситуация. Още по-различни ще са творбите на концептуалистите от времето на прехода, когато създадените през 80-те години авангардни групи ще се разпаднат и членовете им ще се ориентират към по-различни форми на изява.

2. СФОРМИРАНЕ, ИДЕИ И ПРОЕКТИ НА СДРУЖЕНИЕ „ИЗКУСТВО В ДЕЙСТВИЕ”

26Fabrika za princesi,Kazanluk2005Сдружение “Изкуство в действие” се учредява през 1991 г., едно време на тревога и безпокойство, както добре си спомняме всички. То води началото си от клуба “Изкуство в действие”, създаден една година по-рано, когато АМХ (Ателие на Младия Художник) към СБХ се трансформира в К(в)МХ (Клуб на (вечно) Младия Художник), превърнал се накрая в  Секция 13. Създателите му са лидерите на вече разпадналите се през миналото десетилетие авангардни формации и групи, като организатор е Орлин Дворянов, бивш член на групите „Кукув ден” (1981-1984) и „ДЕ” (Динамична естетизация), създадена през 1984 г. и до 1989 г. работят заедно. Съучредители на сдружението са също така и Димитър Грозданов и Албена Михайлова от група “МА”, Даниела Ненова и Александър Пожарлиев от “Пърформанс”, Вячеслав Ботев от “Хермес”, независимата авторка Диана Попова и Вяра Грънчарова и Велико Шербанов също от “Кукувден”.  Членовете на „Кукувден” залагат на индивидуалните и съвместни произведения, на карнавала като начин на изява и съответно документирането на създадените творби – фотографии, видео филми, сборници. Те апелират към творчество, което да ги удовлетворява тях самите, чрез което да изразят себе си, а не да задоволят публиката. Тази концепция ги прави едно малко или много затворено общество от автори. За разлика от тях „ДЕ” се ориентират вече към контакта със самата публика, тя става участник в техните изяви. Проектите им са свързани с града, а посланията – адресирани към самото общество.

Базирайки се на концепциите на тези разпаднали се вече групи, членовете на новосъздаденото дружество съставят своят собствен кодекс, част, от който гласи:

“Да съдейства с дейността си за създаването на Център за Съвременно Изкуство в България; да подкрепя и популяризира инициативите на младите автори – неконвенционалисти; да популяризира съвременното българско изкуство у нас и в чужбина.”20fantasy2004

Орлин Дворянов, споделя също така, че чрез работата на “Изкуство в Действие” се заявяват открито определени творчески позиции в културната ситуация на страната, както и че то се явява своеобразен инструмент за прилагане на художествени стратегии[3].

За постигането на тези цели, авторите от сдружението залагат на пърформанса, хепънинга и инсталацията като изразни средства. За членовете на сдружението, винаги готови да експериментират, акта на творчество е самият процес, това, което се случва, промяната, общуването, дори и самото пътуване, за да се осъществи даден проект[4]. Поради липсата на помещение, след като напускат предоставената им от Съюза на Демократическите Сили галерия на шестия етаж на сградата им на бул. Дондуков, авторите решават да превърнат в свое поле на изява всяко място в страната, което им допадне. Така се стига до серия хепънинги, проведени в старата Бирена фабрика и в сградата на Транспортна полиция в София и инициативата “Art Hero” – акции по Черноморското крайбрежие. Сдружението има и своите изяви в чужбина, като участието им в първият “OST-VEST Fest” в Берлин, където се създават връзките им с много от бъдещите чуждестранни партньори.

В книгата си от 2003г., „Авангард и норма”, Свилен Стефанов пише относно дейността на „Изкуство в действие”[5]:

„В тези акции най-често липсва рационалният, сциентистки възглед, характерен за класическото западно движение от края на 60-те и 70-те години. Разглежданите случаи са по-скоро базирани на концептуализирането на пластове стилизирани действия, мистични знаци, звук и т.н., които в определени случаи могат да доведат до алюзии с някакви реалии…”

„Трудно може да се твърди, че смисълът е очевиден и се намира в горните пластове на визуално поведенческия почерк…”

3. АТЕЛИЕ „НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ ФОРМИ” КАТО ЧАСТ ОТ СДРУЖЕНИЕ „ИЗКУСТВО В ДЕЙСТВИЕ” – основаване, концепция и проекти

11_2aaa_dnes s pari-utre-bez1999Когато през 1994г. в Софийския Университет е създадена специалността “Педагогика на изкуството”, в програмата й за първи път се включва дисциплината “Неконвенционално изкуство” и съответно към нея като избираема – ателието “Неконвенционални форми”, където всеки студент, който се интересува от този начин на изява може сам да практикува наученото и да реализира своите собствени идеи. Младите автори от това ателие вземат дейно участие и в проектите на “Изкуство в действие”. Това е една нова и непозната до сега форма на обучение, която не само дава възможност за реализация, но и “отваря” младите към общуването, запознава ги с художествената обстановка, такава, в каквато те трябва да съумеят да се интегрират.

По това време членовете на сдружението са четирима, като всеки от тях оглавява едно от четирите на направления, на които се разделя работата на ателието, съответно: музика, изобразително изкуство, визуален театър и артпедагогика. Началото на дългият списък от изяви се поставя с изложбата в галерия “Леседра” – “Неконвенционалното – I-ви семестър”, състояла се през декемви 1994 г. В нея студентите представят свои инсталации, пърформанси и филми. От тук започва един 12 годишен период, наситен с множество реализирани студентски проекти из страната и чужбина, с помощта на техните преподаватели. Подобни начинания са изложбите и пърформансите, проведени в рамките на проектите “Послания към следващата цивилизация” от 1995 г., “Пресечни точки” – 1996 г., “Паралел между седем култури” – 1996-1997 г., “Паралелни светове” и “2ааа”, обхващащ годините на прехода към новото хилядолетие 1999-2000-2001 г.

Ръководителят им Орлин Дворянов класифицира работата на ателието в четири направления[6]. Към първото от тях той съотнася всички проекти, които се свързват пряко с учебния процес: семестриални изложби, музикалните пърформанси, реализирани по време на “Софийски музикални празници”, както и различните учебни практики и екскурзии из страната. Второто направление включва крайните резултати от тази учебна дейност, реализирани под формата на инсталации, фотографии и видеоарт, събрани в изложби. Презентациите с фестивален характер залягат в основата на третото направление. Това са всички пърформанси, хепънинги и видеопрезентации, реализирани от 1994 до днес. Четвъртото направление се характеризира с една възможност, която дава сдружение “Изкуство в действие” на младите автори, а именно участието в различни международни проекти – уъркшопи, завършващи с финална презентация. Такива са серията участия в Германия и други страни, като за един от най-успешните си пърформанси авторите считат „Надолу по реката”, представен по време на фестивала „Театър на Абсурда” в Румъния през 2002г.

23Edna peralnia vreme,Blagoevgrad2005Чрез работата на ателието, сдружението не само помага на младите артисти да намерят поле на изява, но и им дава една по-професионална подготовка и ориентация в бъдещата им творческа работа. Проектите на студентите напълно отговарят на духа на „Изкуство в действие”. Местата за реализация са различни, от фабрики (проект „Фабрика за принцеси” в Казанлък, април 2005), театрални сцени (Малък Сезон в театър „Сфумато”, юни-юли 2005), галерии (пърформансът „Неподвижност-движение-скорост” в Галерията на „Шипка”6 по случай 10 годишнината на специалност „Педагогика на Изкуството” и „Една пералня време”, представен в Благоевград по време на Международния Младежки Фестивал „EUROART 2004”). Също така трябва да се споменат и проектите, реализирани на открито, като пърформансът, представен по случай откриването на паметната плоча на Георги Марков на площад „Журналист” в столицата.

Последният и наистина мащабен проект на „Изкуство в действие” е свързан с организирането и провеждането на Международна младежка конференция „Изкуството – универсален език на общуване”, в която взеха участие представители на асоциации и сдружения от България, Германия, Австрия, Италия и Румъния. В рамките на тази конференция бяха представени и три пърформанса, в столичното кино „Влайкова” –  „Картоиграчи”, с участието на студенти от първи курс, „Червено и бяло”, на втори, трети и четвърти курс и музикалният пърформанс на Николай Иванов от група „ОМ” и член на сдружението.

4. РОЛЯТА НА АТЕЛИЕ “НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ ФОРМИ” В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО

Работата на “Изкуство в действие” и съответно на Ателието ни дават една наистина добра възможност чрез творчеството им да проследим и развитието на концептуалното изкуство в България. През всичките тези години на труд, от създаването на първата група “Кукувден” от Орлин Дворянов и Добрин Пейчев до днес, когато същите тези творци ръководят работата по проектите на сдружението и студентите от Ателието, са били реализирани впечатляващо количество пърформанси, организирани са били изложби и програми в чужбина. От друга страна обаче, разглеждайки творчеството на едно подобно сдружение, ние имаме възможността, чрез работата на всички тези автори, минали през него, да проследим и развитието на авангарда у нас, заедно с всички трансформации, през които той преминава. Това са години, през които изкуството ни търпи влиянието на процесите на прехода, които стоварват върху него с цялата си тежест своите културни, икономически, политически и социални проблеми. Техните особености придават на създадените през това време творби една специфична обагреност, която се променя дори от година на година. И това се вижда, когато сравним например пърформансите на “Кукувден” и “ Изкуство в действие” от първите години на създаването му с тези от периода 1994-1999 г., когато към сдружението се присъединява първата вълна от млади творци. Доста по-различни ще ни се сторят обаче проектите на студентите след 1999 г. до днес. Не можем да не си зададем въпроса дали има приемственост между първите авангардни формации и днешното младо поколение. Имайки предвид бързите промени и различните ситуации, в които се твори, бихме могли да кажем, че нещата се различават доста и че първоначално заложените в акта на творчество неконвенционални идеи вече са поуспокоили своят бунтарски дух и като че ли малко са загубили смисъл.

Но от друга страна, аз бих искала на посоча сдружение “Изкуство в действие” като един пример за подобна приемственост. То е създадено от хора, творили по времето на първата вълна на концептуализма в България и целите, които те са си поставяли тогава, продължават да напътстват работата им през целият творчески път, до днес. Това е не само приемственост на ранните концепции на неконвенционалното изкуство, но и тяхното доразвиване и обогатяване според променящата се ситуация. Факт е, че концепцията на сдружението е сбор от идеите на “Кукувден” и “ДЕ”, които не само залягат в основата на творчеството им, но и биват предавани на студентите чрез преподавателската дейност на Ателието. Така тези “разбирания” на първото поколение български неконвенционалисти стават нещо като правила, предавани от учители на ученици. В този ред на мисли, ясно си проличава “просветителската” задача, която си поставя Ателие “Неконвенционални форми” – от една страна се дава възможност за творчество на младите художници, от друга – бъдещите поколения неконвенционалисти биват обучавани според техния “морален кодекс”, създаден още в началото на появата на този вид изкуство у нас.19the imagination2003

Отправен е един призив към творчество, заради самият акт на създаване, продиктуван единствено от вътрешната потребност на художника да изрази себе си, идеите си и душата си по един нов начин, без да се интересува дали неговото изкуство ще допадне на публика и критика, дали ще получи възнаграждение и признание или делото му ще потъне в забрава. И тези млади хора наистина следват подобна романтична кауза. За тях изкуството е живот, а животът – безкрайна репетиция за поредния пърформанс. Те го търсят и го намират навсякъде около себе си, пътуват и се забавляват заедно, работят неуморно и представят произведенията си без да ги е грижа дали салонът е пълен или има няколко човека. Важното е, че харесват това, което правят.

Гледайки една репетиция на Ателието, не можах да не се замисля до колко студентите – неконвенционалисти възприемат тези свои занимания на сериозно и къде според тях е границата между забавлението и работата. Тогава се сетих за един коментар на Димитър Грозданов по въпроса за това къде и кога се поставя началото на авангарда в България. Според него корените му трябва да се търсят още през 60-те години, когато се организирали баловете в Националната Художествена Акакдемия, както и различни други форми на колективно забавление[7]. Авангардните форми в своето “първично” начало се приравняват на забавление, а забавлението – на самият творчески акт. Така е поне за студентите от “Неконвенционални форми”.

30Georgi Markov,Sofia2005Това мнение за неконвенционалното изкуство у нас присъства в статии и на други критици. В едно интервю за списание “Изкуство”, например, Борис Данаилов споделя по тази тема, че “художествената изява е била забулена с мъглата на определена несериозност. В смисъл – забава, игра, в която творецът до известна степен се отърсва от съществуващите норми…”[8] Според Диана Попова, “забавлението” е ключовата дума, характеризираща неконвенционалното изкуство у нас, което е “заклеймено като несериозно”. Тя твърди, обаче, че с течение на времето

“забавлението е успяло да се запази и развие в някои произведения. Модифицирано и съзнателно вградено като много важна “съставна част” на творбата – тоест като комуникативен акт…”[9]

Това, което бих могла да добавя аз към тези мнения е, че “Изкуство в действие” е един от тези малко останали групи неконвенционалисти, в чиято работа елементът на забавлението не само се е запазил, но и доразвил според новите изисквания на времето. Дали това ще е значим феномен за съвременното българско изкуство или просто една от неговите регионални особености е трудно да се твърди. Но аз считам за важно да отбележа, че все пак “Изкуство в действие” ни доказва една приемственост между поколенията неконвенционалисти и ни дава възможността да проследим една малко или много характерна линия на развитие на тези форми у нас.14vizualno priema6ti_vizualno me4tae6ti2002

5. НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ ФОРМИ В БЪЛГАРИЯ В НАШИ ДНИ:

Темата за развитието на неконвенционалните форми днес в България определено е една отворена книга, в която те първа ни предстои да пишем. Както вече споменах, не би било коректно да се правят каквито и да било изводи за едно течение в изкуството, когато то все още не е показало всичко от себе си. За това по-скоро бих искала да наблегна на ролята на сдружение “Изкуство в действие” и Ателие “Неконвенционални форми” именно като един наистина рядък пример за приемственост. И мисля, че това за момента е от най-голямо значение за техният принос в развитието на съвременното ни изкуство. Работата им е доказателство за това, че концептуалното изкуство у нас не е просто пробляснало внезапно явление, изживяло своите моменти на слава и бавно угаснало, поради изчерпване на творческия си потенциал. Неконвенционалните форми продължават да са живи, макар и видоизменени и интересуват твореца, които ги избира за свой начин на работа.

Въпреки промените, които се налага да търпи изкуството ни, за да следва ритъма на бързо менящата се икономическа ситуация, ние сме свидетели на това, как идеите, зародили се още в началото на авангарда у нас, успяват да се предадат на следващите поколения. От една страна това е благодарение на факта, че младите неконвенционалисти се обучават именно от онези “пионери” на българският авангард, от друга, това е заради тяхната готовност да възприемат и продължат идеите им. Те притежават една нестихваща творческа енергия и желание за работа, която може само да ни радва. Но не е за пренебрегване обаче и факта, че на тях, за разлика от на много други, им се дава възможност, за да изявят себе си. Имайки своето „поле за реализация”, те могат спокойно да освободят съзнанието си и да осъществят своите идеи.

Вярвам, че за техният принос в съвременното ни културно пространство те първа ще ни предстои да пишем.


[1] Димитров,Димитър.Изкуството на XX век. Съдбата на авангарда.С.,2001

[2] Дворянов,Орлин.Концептуалната тенденция в съвременното изкуство.С.,2003,с. 60.

[3] Дворянов,Орлин.Независимото сдружение от автори – кауза и инструмент за осъществяване на художествени стратегии; Сб.Бълтарското изкуство през 90-те години – между традициите и иновациите.С.,2003, с. 103-126.

[4] пак там;

[5] Стефанов,Свилен.Авангард и норма.С.,2003,с. 71.

[6] Дворянов,Орлин.Десет години “Ателие – Неконвенционални форми”(каталог).С., 2004, с. 3-5.

[7] Грозданов,Димитър.Един поглед назад.Изкуство, II, 1994, № 17, с.

[8] Данаилов,Борис.За развитието на неконвенционалните форми у нас.Изкуство, II, 1994, № 17, с. 10-12.

[9] Попова,Диана.За забавлението.Изкуство, II, 1994, № 17, с. 25-28.

Съкратена версия на този материал беше публикувана във в-к „Женско царство“; бр. 20 (18-24.05.2006) със заглавие:

ГАЛЕРИЯТА Е НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС – Сдружение “Изкуство в действие” – новото поколение творци

Един коментар Добавяне

  1. Орлин Дворянов каза:

    Поздравления за статията! Връзките между ателие „Неконвенционални форми“ към Софийски университет и екипа на сдружение „Изкуство в действие“ са наистина изчерпателно представени. Същото важи и за цялостния контекст и дейности на сдружението. Бих направил само две фактологични уточнения. Първото е, че „Изкуство в действие“ е учредено през 1990 г., а не през 1991 г. Второ: трябва да се прави разлика между Добрин Пейчев и Добрин Атанасов. Добрин Пейчев е партньор на Орлин Дворянов в група „ДЕ“ и продължава да бъде член на „Изкуство в действие“, но няма нищо общо с ателие „Неконвенционални форми“ и Софийски университет. Преподавател в ателието заедно с О. Дворянов е Добрин Атанасов. Последният е в сдружението от 1999 г. и понастоящем координира голяма част от дейността. Освен това е и бивш студент от ателието, което допълнително потвърждава тезата на авторката за наличие на приемственост.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s