ЗА ИЗКУСТВОТО В СЕГАШНО ВРЕМЕ 52-ра международна изложба за съвременно изкуство – Венецианско биенале 2007

на

„Мисли с чувствата, чувствай с ума – изкуството в сегашно време” (Think with the senses, feel with the mind. Art in present tense)– тази провокираща фраза е мотото на 52-та международна изложба за съвременно изкуство, по-позната като Венецианското биенале. Оставило зад гърба си своята 112-годишна история, биеналето отвори вратите си и тази година, посрещайки от 10 юни до 21 ноември своята публика в един от най-колоритните градове на Италия.

Началото на Венецианското биенале е поставено с решение на Градския съвет от 19 април 1893, който предложил да се основе „национална художествена изложба – биенале”, която да се състои през следващата година, в чест на сребърната сватба на крал Умберто и Маргарита Савойска. Изложбата обаче се забавила и била открита на 30 април 1895. От тогава всяка втора година Венеция става място, където си дават среща автори и куратори, или просто любители на изкуството от цял свят, място за обмен на идеи, за „сверяване на творческия часовник”. По време на своите издания, биеналето е давало поле за изява на имена като Климт, Казимир Малевич, Марсел Дюшан, Пабло Пикасо, Жорж Брак, Анри Матис, Едуард Мунх, Паул Клее и много други. По значимост на съвременната културна сцена, биеналето във Венеция се нарежда до арт – прояви като „Art Bazel” – панаира за съвременно изкуство в Базел, биеналето в Истанбул, „Dokumenta” в Касел, Германия и „Skulptur projekte” в Мюнстер, Германия.

Кураторският проект на тазгодишното издание е дело на Робърт Стор – американски критик. Дейвид Стоф – президент на Фондацията „Венецианското биенале” казва за него:

„Мисли с чувствата, чувствай с ума. Изкуството в сегашно време е резултатът от неговият поглед отвъд новите граници на световното изкуство; не само към бързо развиващия се художествен език, но също така и към личностите, държавите и традициите, появяващи се на петте континента.”

Експозициите се разполагат на две основни места – „Джардини” (Giardini), където се и намират собствените сгради – павилиони на голяма част от европейските държави – участнички и в „Арсенале” (Arsenale), както и в павилиони из целия град.

В тазгодишното биенале се представят 76 държави, някои, от които за първи път: Азербайджан, Таджикистан, Молдова, Мексико и разбира се България.

Нашата страна е поканена от ЮНЕСКО, за това и българският павилион се помещава в двора на седалището на ЮНЕСКО – отворено помещение, което, за огромна изненада на посетителите, за няколко часа от деня бива заливано от прилива. Но прекарал няколко минути на стълбите пред входа, гледайки плуващите произведения, зрителя започва малко по малко да си обяснява заглавието на проекта „Място, където не си бил никога преди” (A place you have never been before). Кураторката на българската експозиция – Весела Ножарова и членът на комисията Борис Данаилов са селектирали трима автори: Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев.

Правдолюб Иванов - Паметта е мускулВлизайки в двора, посетителят е прикован от две сини очи, които го гледат от центъра на помещението – две очни ябълки, свързани помежду си. Това е „Паметта е мускул” (Memory is a muscle) на Правдолюб Иванов. Както самият той казва:

„Това е обяснение на начина на виждане и възприемане на непознатото посредством нашите чувства, мисли и памет.”

Иван Мудов представя себе си с два проекта. „Вино за откривания” (Wine for openings) е специално произведено и бутилирано от автора червено вино, което се е сервирало на откриването на биеналето. Това „Каберне Совиньон” е било направено в малка винарна в Южна България. Другата му творба е инсталацията „Фрагменти” (Fragments), която се разполага в дъното на двора и е резултат от негов пет годишен проект – от 2002 той събира части от произведения на изкуството от различни музеи и галерии по света, които сега представя в своята инсталация. В другата част на двора се намира работата на Стефан Николаев, озаглавена „Това, което отива нагоре, трябва да слезе надолу” (What goes up must come down). Работата представлява запалка „Dupont” от бронз и алуминий с височина четири метра, чийто пламък не угасва.Стефан Николаев - Това, което отива нагоре, трябва да слезе надолу

Но кураторският проект на Весела Ножарова не е единственото българско участие във Венецианското биенале. С радост открих в помещенията на „Арсенале” присъствието на Недко Солаков, който участва с работата си „Дискусия (Собственост)” (“Discussion (Property)”), в която засяга сложния въпрос за българо-руските отношения, в частност проблема за вноса и износа на оръжия между двете страни, както и този за произхода на кирилицата. Работата представяла един вид инсталация, в която се включват: пушка, модел АК-47,12 броя рисунки на българско производство пушки, в реални размери, дело на Михаела Власева и Светозара Александрова, рамкирана рисунка с молив „The MP 44 (“Sturmgewehr”)”, видеото „Интервю на български” и видеото „Руското посолство”, рисунки на стената – Lactobacillus Bugaricus и A Cyrillic Alphabet, както и текстове, написани на ръка. Тематиката, която Недко Солаков засяга в работата си, се подсилва допълнително и от самото място – „Арсенале”. Дали социалната ангажираност на произведението или актуалността на проблема, до който се докосва, са подтикнали журито на биеналето в състав Мануел Борджа – Вилел – президент (Manuel J. Borja-Villel), Ивона Блазвик (Iwona Blazwick), Илария Бонакоза (Ilaria Bonacossa), Абдела Карум (Abdellah Karroum) и Хосе Рока (José Roca)  да удостои българина с една от почетните си награди на специална церемония, състояла се на 17 октомври 2007 в „Teatro alle Tese dell’Arsenale di Venezia”.

Недко Солаков - ДискусияНо това не е първото българско присъствие във Венецианското биенале, не един наш творец е оставял своят знак по време на стогодишната история на тази арт – проява. Остава да се надяваме, че нашето участие ще се превърне в традиция и за напред – една възможност европейската художествена сцена да се запознае с българското съвременно изкуство.

Редактирана версия на тази статия можете да прочетете в списание ТЕМА, Година VІІ, бр. 43 (314), 26 октомври – 1 ноември 2007 със заглавие:

АРСЕНАЛЪТ НА МОДЕРНИСТИТЕ – Българи атакуват Венецианското биенале с пушки, вино, мускули и огън от 4-метрова запалка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s